Скотт Мариани - Наследството на Армадата

— Вярно е. Ще си тръгнем веднага след като Брук е в състояние да пътува.

— Радвам се за теб, човече. Постигна това, което искаше.

Но Бен добре забеляза горчивата усмивка, появила се на лицето му.

— Не съм забравил защо си тук — рече той. — Съжалявам, но направих всичко възможно да ти помогна.

— Всичко е наред — кимна Нико.

— Какво мислиш да правиш оттук нататък?

— Серато все още е някъде там — въздъхна приятелят му. — А ти добре знаеш, че аз няма да се откажа.

— Грижи се за себе си.

— Разбира се. Ти също, амиго.

Двамата си стиснаха ръцете.

В същия миг от другия край на селото долетяха тревожни викове.

— Какво става, по дяволите? — промърмори Нико.

— Очевидно нещо сериозно — отвърна Бен и хукна по посока на виковете. Нико закуцука след него.

— Хей, почакай!

Суматохата започваше в началото на пътеката, водеща към реката. Пред очите му се появиха неколцина бойци сапаки, въоръжени с лъкове и стрели. Изглеждаха така, сякаш бяха излезли на нощен лов, но се връщаха с празни ръце. Между тях, препъвайки се по пътеката, крачеше окървавеният Падриг Сколи.

Бен и Нико помогнаха на индианците да го пренесат в селото. Новината вече се беше разнесла и към тях тичаха още хора. Бен и бойците внимателно сложиха свещеника върху няколко одеяла, предвидливо донесени от жените. Сколи беше толкова изтощен, че почти не можеше да говори. Дрехите му бяха мръсни, влажни и разкъсани от бодливите храсти. Ръцете и краката му бяха покрити с кръв.

— Какво стана? — попита Бен. — Къде са останалите?

— Нападнаха ни в реката, на път за Сан Томас — дрезгаво изграчи Сколи. — Въоръжени до зъби мъже с бързи лодки. Застреляха Учу… Мъртъв е!

Насъбралите се около тях хора нададоха жални вопли. Една жена избухна в плач, успяла да свърже името на Учу с думичката мъртъв . Вероятно майка му, помисли си Бен, докато няколко от останалите жени отвеждаха съсипаната от мъка индианка.

— Спокойно — рече Бен и се наведе над свещеника, който се разтресе от силна кашлица. — Донесете вода! — заповяда на Пепе и Нико той. Зад тълпата зърна Брук, която беше излязла от лечебницата, за да разбере какво става.

— Обърнаха лодката ни — прошепна Сколи, след като отпи няколко глътки от чашата, която му подадоха. — Аз успях да доплувам до брега и да се скрия сред тръстиките. Обърнах се и видях как бандитите вадят Руми и Часка от водата. И двамата бяха живи. Започнах да се катеря нагоре по брега. Никой не ме видя. — Лицето му се сгърчи в гримаса, очите му се затвориха. — Може би трябваше да се опитам да ги спася. Трябваше да направя нещо!

— И щяха да те пленят или да те убият — поклати глава Бен. — Направил си каквото можеш. Колко бяха нападателите?

— Не знам — простена проповедникът. — Десетки. Не бяха войници, а по-скоро банда наркотрафиканти. Само бог знае какво търсят тук, толкова нагоре по реката. Водеше ги един…

— Мъж с костюм? — изръмжа Нико. — Черна коса, около четирийсетгодишен?

Сколи кимна.

— Серато! — мрачно обяви колумбиецът.

Руми крещеше и се гърчеше на голата земя между дърветата, заслепен от ярките лъчи на насочените в лицето му фенерчета. Ръцете му инстинктивно притискаха окървавената капачка на коляното.

Мъжът, който беше стрелял, стоеше изправен над младия индианец и чакаше заповедта на шефа си да размаже и другото му коляно.

— Това може би е освежило паметта му — изръмжа Серато. — Попитай го пак.

Раул Буджанда беше един от малцината наемници, който знаеше кечуа.

— Къде е селото ви? — изръмжа той и стовари тежък ритник в корема на Руми. — Казвай, скапан дивако!

Широко отворените очи на Руми се спряха на дъщеря му Часка, която се гърчеше в лапите на едър мъж, опрял пистолета си в слепоочието й. По лицето й се стичаха сълзи. Безсилен да й помогне, той бавно огледа лицата на останалите мъже, образували кръг около тях. Бяха много. Част от тях бяха останали в странните си лодки, които разпенваха водата на няколко метра по-нататък. Нямаше шанс за бягство. Едва ли можеше да очаква и помощ.

Серато разтвори стиснатия си юмрук. Скъпоценните камъни от огърлицата и гривната проблеснаха в шепата му.

— Кажи му, че искаме само бялата жена, която е намерила убежище при племето му. Ако ни помогне, ще освободим както него, така и дъщеря му. Освен това му давам дума, че никой от неговите съплеменници няма да пострада. Но ако откаже, ще убием малката пред очите му, за да я гледа как умира.