Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Аз съм наследник на…

— Айвън Антонио Гереро е кубински гражданин — невъзмутимо продължи Ема. — Липсват документирани причини за присъствието му в Тексас през ноември шейсет и трета. Но аз си задавам следния въпрос, мистър Донъли. Как ли щеше да реагира комисията „Уорън“, ако беше научила, че в колата на въпросния мистър Гереро са били открити четири милиона долара в брой?

— Какви четири милиона? — заекна Донъли. — Що за глупости дрънкаш, да те вземат дяволите?

Очевидно се опитваше да изглежда като човек, който няма нищо общо с разказа, но нервността му пречеше да бъде убедителен.

— Точно четири милиона — спокойно повтори Ема. — И този факт съвпада с финансовото ви възкресение през шейсет и четвърта, мистър Донъли. Тогава сте платили данък наследство върху два милиона, като очевидно сте решили, че трябва да предложите някаква версия за внезапното си забогатяване. По силата на случайността Максуел Тейлър започнал да купува терени по същото време, когато вие сте получили предполагаемото наследство. Купил е много земя, но за разлика от вас не е дал обяснение за произхода на капитала си. А аз седнах пред калкулатора и направих някои сметки. Умножих по две фалшивото ви наследство в размер на два милиона долара, а след това разделих полученото число на сумата, която сте открили в колата на Гереро. Разбира се, опирайки се на предположението, че сте делили по равно.

Дебелият Нийл не бе открил никаква връзка между Тейлър и Донъли, но беше успял да се добере до информация, според която през 1963-а Тейлър бе служил като магистрален патрул в Тексас. А чула за странната бележка в тетрадката на Монтгомъри, Ема беше направила смелото предположение, че след убийството на Кенеди част от агентите на Сикрет Сървис в Лос Анджелис може би са били изпратени в Тексас да помагат в разследването.

Тримата заминаха за Тексас и в продължение на четири дни се ровиха в огромен куп кашони със стари архиви. През цялото време им се налагаше да лъжат, притискат и подкупват различни чиновници, за да стигнат до това, което им трябваше. И в крайна сметка го откриха: документалната връзка между Тейлър и Донъли. В един от архивните документи беше отбелязано, че на 23 ноември 1963 г. тексаският магистрален полицай Максуел Тейлър е превозил със служебния си автомобил младия агент на Сикрет Сървис Патрик Донъли в отсечката между Одеса и Далас. Този елементарен факт никога не би влязъл в официалната сводка, ако Тейлър не беше докладвал за катастрофата на Гереро. Защо го беше направил, си оставаше загадка.

В тетрадката на Монтгомъри не се срещаше името на Патрик Донъли, но Ема допусна, че писателят бе направил опит да открие източника на богатството на Тейлър и по тази причина бе проследил служебната му кариера обратно до Тексас и 1963 г. От източниците, до които се бяха добрали Ема и Нийл, или от приятели на Тейлър по време на службата му в Тексас той бе разбрал, че въпросният патрулен полицай е напуснал работа три седмици след като бе докладвал за катастрофиралия кубинец. Но ако Монтгомъри бе попаднал на същия рапорт, в който се споменаваше, че колата на кубинеца е била открита в присъствието на агент на Сикрет Сървис, пътувал заедно с Тейлър, той несъмнено би направил заключението, до което стигна и Ема: че този агент на Сикрет Сървис се е намирал в Тексас във връзка с убийството на Кенеди.

Останалото беше чиста спекулация. Никой не можеше да докаже, че Гереро е носел със себе си голяма сума пари или че двете млади момчета, наведени над обезобразения му труп на пустата магистрала — до този момент бедни като църковни мишки, — са решили на място да си разделят парите и да не казват на никого. Но това беше направило впечатление както на Монтгомъри, така и на Ема.

— Кой е Айвън Гереро, кубинецът с пълна кола пари? — обърна се тя към Донъли. — Може би прословутият втори стрелец, който бяга с хонорара си? Или е бил само куриер, пренасящ парите за Осуалд и помагачите му? А може би човек, който е нямал нищо общо с убийството на Кенеди?

— Осуалд е действал сам — промърмори Донъли. Самочувствието му беше изчезнало като въздуха от спукана гума.

— Предполагам, че никога няма да разберем това, мистър Донъли — отвърна Ема, поклати глава и добави: — Благодарение на вашата алчност.

— Тръгвам си! — внезапно обяви Донъли. — Това са пълни глупости! Не можете да докажете дори една дума от всичко, което надрънкахте!

Изявлението му приличаше по-скоро на въпрос, тъй като шефът на тайните служби изобщо не направи опит да се надигне от стола си.