Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Със сигурност знам, че снимките в този материал бяха направени от агенти на Донъли. Копелето я мразеше, защото се беше опитала да ореже бюджета на шибаното му ведомство. Разби й живота заради някакви жалки цифри, използвайки служебното си положение.

През цялото това време Демарко беше сигурен, че омразата на шефа му е на лична основа, но този човек продължаваше да го изненадва.

— Все още можем да предадем материалите си на пресата — подхвърли той. — Разполагам с неща, които ще напълнят цялото предаване „60 минути“, а когато го излъчат, ФБР ще бъде принудено да започне следствие срещу Донъли.

Голямата глава насреща му мълчаливо се поклати.

— В момента подобни публикации ще навредят на страната — бавно отвърна Махоуни.

— Какво говорите?

— Ако предадем материалите на „60 минути“, някой от онези момчета — Майк Уолъс или Морли, ще направят така, че Донъли да изглежда виновен.

— Но той наистина е виновен! — извика Демарко. — Може би не е замесен в опита за убийство, но прави всичко възможно да възпрепятства разследването!

— Знам, но това не е достатъчно да го вкара в затвора. След като „60 минути“ свърши с него, Конгресът ще бъде принуден да проведе куп изслушвания, които ще продължат поне две години. В резултат ще бъдат насинени физиономиите на Сикрет Сървис, ФБР и Министерството на вътрешната сигурност. А те ще…

— И това ще бъде напълно заслужено! — гневно го прекъсна Демарко.

— Не, Джо, няма да бъде заслужено. Защото ще пострадат обикновените служители и агенти — хората, които вършат работата. А не кукуригащите петли като Донъли, Саймън Уол и Кевин Колиър.

Махоуни, защитникът на обикновените хора. Понякога Демарко просто не можеше да повярва на ушите си.

— Точно така, синко — меко подхвърли председателят. — Представи си какво ще стане, ако обществеността научи цялата тази невероятна бъркотия — агенти на тайните служби помагат на убийци, Донъли ги прикрива, а ФБР го лепва не на когото трябва. По дяволите, Джо! Донъли положително ще изхвръкне, но след него ще изгубим страшно много време и усилия да издигнем Сикрет Сървис до нивото, на което трябва да бъде. Не, не си струва. Затова никакви медии. След като не мога да тикна този кучи син в затвора, ще се задоволя с уволнението му. И мисля да посъветвам президента да го стори.

— А мислите ли, че ще ви послуша?

— О, да. Ще му обясня за какво става въпрос. Ще говоря бавно. И той със сигурност няма да пожелае публичност на тая противна каша.

— А защо да не я пожелае? Убиха най-добрият му приятел все пак.

Опитът да проследи мислите на Махоуни приличаше на нощно шофиране по тесен планински път с изключени фарове.

— Помисли малко, Джо — въздъхна председателят. — Онзи младеж в Белия дом вече е на хиляди километри от тая работа. За човек в неговото положение куршумът в рамото е като раняване по време на бой. Затова продължава да носи обездвижваща превръзка, макар докторът му да твърди, че и една лепенка ще свърши работа. Не, синко. Президентът няма да иска да се разбере, че стрелбата е била предназначена за друг. Просто защото в момента води с повече от двайсет точки пред съперника си за следващия мандат.

Махоуни потърка длани и изведнъж заприлича на тлъст космат паяк, който усърдно плете мрежата си.

— Дааа — доволно проточи той. — Президентът ще уволни Донъли и тогава ще започнат истинските му проблеми.

— О, така ли?

— Без бронята на поста си и лишен от услугите на държавните адвокати, малкият Пат ще има много проблеми от юридически характер. Възрастни дами ще започнат да се подхлъзват на тротоара пред къщата му, а той ще се окаже в края на дълга опашка от хора с крехки като яйчена черупка гръбначни стълбове. Бивши агенти ще започнат да го съдят за тормоз и сексуално насилие, а и за всичко друго, за което можеш да се сетиш. Шибанякът ще се влачи по съдилища, докато е жив, а всичките му парички ще отидат за обезщетения.

Да не дава Господ да имам враг като Джон Махоуни! — неволно потръпна Демарко.

— Но нищо от тези неща не може да се сравнява с уволнението му. Без поста си малкият мръсник е пълна нула. Постът не само го закриля, той е животът му. По тази причина не иска да излезе в пенсия, независимо от парите, които е натрупал. Защото обича да се мотае сред агентите си, да ходи на срещи с президента, а дребните полицайчета да му целуват задника, когато благоволи да се появи сред тях. Още повече че след 11 септември си има ново хоби — да разследва всеки нещастник в тази страна, който носи арабска фамилия. Да, момчето ми. Изгуби ли поста си, той ще се превърне в жалко дребно старче, което си пази мястото на опашката пред аптеката.