Дот Хатчисон - Лятото на ангелите

Беше странен страх и тя го знаеше. Прекалено дълго хората, от които се очакваше да я обичат, да се грижат за нея и да я закрилят, вместо това я бяха наранявали. Още носеше белезите и винаги щеше да ги има — и отвътре, и отвън. Можеше да ги проследи с пръсти, със спомени, със страхове.

Има си крайна граница на степента, до която можеш да се възстановиш. Стига се до точка, където времето вече не е фактор — сторило е всичко, на което е способно.

Но тя го преживя, излезе от изпитанието жива, макар и сломена, и полека-лека си изгради нов живот. Измъкна се, намери приятели и се захвана с работа, която обичаше.

Тя искаше да помага на хора, да помага на деца.

Винаги бе копняла точно за това, от първия момент, когато осъзна, че е възможно. Когато фактът, че има бъдеще, най-сетне се процеди през всички години и пластове страхове, тя знаеше, че трябва да го прекара в помагане на другите, така както бяха помогнали на нея.

Една нощ, след години страдания, дойде да я спаси ангел и я отнесе надалеч.

Това не сложи край на болката — дори не беше краят на травмите й, — но все пак бе събитие, което промени курса на живота й. Тя погледна в очите на ангела, топли, тъжни и мили, и разбра, че животът й от тук нататък поема по нов курс, стига тя да успее да си стъпи на краката.

И беше помагала, нали? Повече, отколкото нараняваше?

Понякога нямаше право на избор. Опитваше се да закриля децата, да ги поставя в по-добри условия и се справяше, нали? Или се беше съсредоточила дотам да ги отървава, че беше забравила — тя, от всички хора! — че е също толкова важно и накъде са се запътили?

Не беше сигурна как се уравновесяват везните. Беше ли помагала повече, отколкото вредеше?

Но Мерседес знаеше — надяваше се, молеше се, вярваше, — че страхът я прави по-добър агент. Караше я да се вълнува от онова, което ще последва, а не просто от случилото се досега. Имаше деца, които беше провалила и които беше спасила, както и такива, които й предстоеше да спаси (и да провали) — и проклета да бъде, ако обърнеше гръб на което и да е от тях!

Едно друго уплашено малко момиченце беше избрало различен път, но Мерседес се спря на този и щеше да го избира отново и отново.

Всяка книга крие предизвикателства и пречупва ума ти по различен начин; и тази не беше изключение.

Ето защо дължа огромни благодарности на Джесика, Кейтлин и невероятния екип Томас и Мърсър — момчета, изумителни сте, оказвате страхотна подкрепа и сте върхът, и още не мога да повярвам, че посрещнахте със смях имейла ми с молба да не ме намразвате… Благодарна съм и на агент Санди, която се смя двойно повече, и започвам да мисля, че това разкрива за мен повече, отколкото възнамерявах.

Благодаря ти, Кели, задето ми позволи да открадна татуировката ти за Мерседес и за това, което си, както и на Изабел, Пам и семейството й, Меър, Алисън, Лаура, Рони, Теса, Натали и Кейт, които продължават да бъдат изумителни приятели.

Благодаря на семейството ми за подкрепата и радостта, с която я оказват, също и за това, че се гордеят с мен. Отношението ви значи много и ме поддържа, дори когато ми се иска да изгоря черновата — и съм много благодарна. Благодаря и че нямахте възражения онзи път, когато откраднах няколко часа от посрещанията и сватбената подготовка, за да поработя върху редакцията. Конкретно благодаря на Робърт и Стейси, които ми осигуриха убежище по времето, когато бях прекалено погълната от опитите да довърша книгата навреме и не можех да си търся място за живеене.

Благодаря на Кеша, чийто нов албум захранваше половината чернова и редакции, на Мери Балог, чиито книги запазваха разума ми, докато бях под напрежение, и на свещта „Маунтийн Лодж“ на „Янки Кендъл Къмпани“, понеже ароматът на дърваря Крис Евънс е изненадващо полезен в запазването на нужното за работа спокойствие. Благодаря и за десетия юбилеен концерт на живо на „Клетниците“, концертната версия на „Пепеляшка“ от 2015 г. и „Шрек: Мюзикълът“, които не спирах да въртя на заден фон, докато редактирах.

И последно, благодаря на всички вас — моите читатели, всичките ми поддръжници, които хвалят книгата пред приятелите си, на блогърите и художниците, които споделят вестта по своите си начини. Благодаря за подкрепата, отделеното време, благодаря за реакциите, благодаря, че направихте възможно да продължа да се занимавам с тази чудесия, която обичам.