Дот Хатчисон - Лятото на ангелите

Ето я и Равена, с крак, увит в превръзки, след като върху нея е паднало голямо парче стъкло, на тъмната й кожа изпъкват прекрасно бялото, извънредно светлото жълто и оранжевото на пеперудените криле. На новата снимка Равена — или може би Патрис — или дори съвсем ново създание, деликатно уравновесено помежду им — танцува на палци в три четвърти клин, притиснала ръка към гърдите си, а другата ръка и единият крак са напълно изпънати. Силна, изящна, уверена в позата си при все леещия се дъжд. За нея има надежда, с малко късмет и под изумителните грижи на жените от семейство Сравасти.

Всички оцелели Пеперуди — тогава и сега, са здрави и предимно щастливи. В процес на възстановяване. Последна от първия скрапбук идва Кийли, отвлечена само на дванайсет години. Не е прекарала достатъчно дълго време в Градината, за да й татуират крила, така че — за разлика от другите момичета — на новата снимка е напълно облечена. Дълго време се бореше с последиците не само от нападението и отвличането, сполетяло я много по-млада от останалите, но и с целия спектър на обществените реакции към нея. Сега, на няколко месеца от шестнайсетия си рожден ден, сияе на снимката и държи съвсем новото си разрешително за шофьорски курсове.

Това е проектът на Прия за това лято. Продължавам полека да прелиствам страниците, на които са изобразени момичетата и техният нов живот, на места очевидно са се събирали за групови снимки. Има една на Инара и Кийли, от която очите ми се насълзяват. Инара е закриляла момичето в Градината и прави всичко по силите си да й помогне и след това, и ето ги на страницата, изтегнати на одеяло под яркото слънце, със затворени очи и усмивки на уста.

И в блажено неведение, че върху тях всеки момент ще се стовари пълен с вода балон. Това… наистина е страхотна снимка!

Но е толкова нормална и свободна, боже, тези изумителни момичета стигнаха толкова далеч!

На последната снимка са седемте оцелели, хванати насред скок в двор или поле, всички са с бели рокли и пусната коса, с яркоцветни пеперудени крила от тюл, каквито децата използват за хелоуински костюми. Слънцето блещука по тях. Всички се смеят.

— Някои от момичетата бяха започнали да губят кураж — обяснява Инара и се обляга на Прия. — Понякога възстановяването стига до някаква точка на застой и е трудно да ги убедиш, че продължават да се подобряват. Двете с Прия измислихме тази идея, за да могат да видят напредъка нагледно. Но го искахме и заради вас. Влязохме ви под кожата и ни осиновихте — и мисля, че ние сме единствените, които следяха и вие да се възстановите…

Виктория-Блис свива на топка една салфетка и замерва с нея Едисън, целенасочено къс пас, така че да не му се налага да посяга към нея.

— Благодарни сме ви. Знаем, че не сте виждали повечето от момичетата от съда насам, когато госпожа Макинтош ни каза за стипендиите, уредени за групата. Така че искахме да ви покажем нови снимки, за да не ни помните само каквито сме били.

— Изумително е! — прошепвам и губя битката със сълзите, които се търкалят по бузите ми. Но Вик също плаче, дори Едисън се мъчи да изглежда като стоик прекалено старателно.

— Вторият албум, Мерседес, е само за теб — уточнява Прия.

— Това означава ли, че трябва да го разглеждам насаме?

— От теб зависи. Просто имах предвид, че момчетата не получават копия от нея… — тя се изплезва на Едисън, който се преструва на съкрушен. — Никой друг не получава ваканционни снимки на специален агент Кен!

— Макар че — допълва Инара — в албума като нищо ще попаднат няколко допълнителни снимки с Кен и синьото ми драконче от онзи път, когато отидоха да посрещнат момичетата…

Едисън изглежда и поласкан, и ужасен. Изпъшква:

— Боже!

И трите момичета му се усмихват злонамерено.

Слагам втория албум върху първия, отварям го и виждам снимка на осемгодишния Брандън Максуел, жертва на отвличане и мой първи случай като агент. Седи с родителите си, просълзен, но усмихнат, с яркозелено мече в скута. До него има нова снимка, малко зърниста, все едно не е съвсем на фокус, на осемнайсетгодишно момче в роба и академична шапка в оранжево и бяло по случай дипломирането, усмихнато до ушите — устата му е пълна със скоби — и с вдигнато над главата оръфано, избеляло зелено мече.

— Какво…

На всяка страница! На всяка една има снимка от досиетата ни на някое от спасените деца с неговото мече, а после снимка от това лято. Децата са на възраст от двайсет до години, които се изписват само с една цифра и всички…