Дот Хатчисон - Лятото на ангелите

— Деца! — избоботва Вик. Едисън се цупи, но се укротява. Стърлинг не си дава труда да се цупи — дори в пика на лукавите си планове успява твърде добре да изиграе невинност, за да се занимава с нещо друго. За първи път е облечена с нещо цветно на работа — блузата й е в наситено тъмносиньо, от което очите й изпъкват. Пак е избрала властен цвят, не е особено мек или женствен, но се радвам, че най-сетне се чувства достатъчно удобно да се отклони от строгото бяло и черно.

Какво ли говори това, че облеклото й ми помага да се овладея? Ако партньорите ми наистина се притесняваха накъде върви това разследване и как ще завърши, или щяха да са се смълчали (Вик и Стърлинг), или да сипят непоносими обиди (Едисън, винаги Едисън). А сега се държат нормално.

Вратата зад Стърлинг и Едисън се открехва със скърцане. Всяка заседателна зала на този етаж има врати, които скърцат, независимо колко масло им се слага. Носят се слухове, че някакъв умен агент е напъхал карфици във всички панти, така че който и да чака в коридора за показания или дисциплинарна комисия, да бъде предупреден при отварянето на залата. Нямам представа дали слухът е верен, но знам и че никой агент няма да посмее да провери.

Не сме имунизирани срещу суеверия, въпреки че се очаква да сме по-здравомислещи.

Младеж, вероятно прясно завършил академията, застава на прага и си прочиства гърлото.

— Готови сме за вас, агенти.

Вик ме стиска за коляното.

— Мерседес?

Кимам, оставам още няколко секунди да уравновеся дишането си и накрая се изправям.

Едисън сбутва рамо в моето и притиска нос в бузата ми.

— Не забравяй, че ти пазим гърба! — прошепва. — Не си сама, chula [52] Красавице — бел. ред. !

Вдишвам познатия му аромат, променен от витаещите болнични миризми. В течение на десет години тези двама души са ми били семейство, а сега вече и Стърлинг е част от него. Ще им пазя гърба от тук до ада и обратно.

Както и те моя.

Два дни и половина по-късно разпитите приключват и агент Дърн ни пуска в обедна почивка. Присъдата, каквато и да е тя, ще научим, след като се съберем отново. Оттегляме се да чакаме в заседателната зала до фоайето, там са и момичетата с баджове на посетители, прикрепени за дрехите. Донесли са храна, твърдо решени да ни окажат морална подкрепа. Всъщност Инара и Виктория-Блис се прибраха в Ню Йорк в петък, но се върнаха отново снощи, за да са с нас, а това значи много.

Едисън рови в храната си. Откакто го раниха, няма особен апетит, което е нормално, но не е хубаво. Той почти мижи от болка и мускулите от лявата страна на устата му все подскачат. Закачам стъпало под крака му, колкото мога по-нежно, и го вдигам, така че да го хвана дискретно за глезена и да го наместя в скута си. Дори вдигнат, кракът няма да спре да го боли, но поне ще се облекчи малко. Той въздиша тихо и ме сбутва с лакът.

Честно казано, мислех си, че сме съвсем незабележими, но Вик улавя погледа ми и се усмихва леко, като клати глава на ината на Едисън.

Прия плъзга пред мен два скрапбук албума и скръства ръце на масата.

— Вик, Едисън, ще получите копия от първия екземпляр, но беше важно да направя този навреме.

Вдигам корицата, наясно, че Вик и Едисън се бутат от двете ми страни. Стърлинг се усмихва и започва да прибира кутиите. Първата снимка е на Инара, направена е съвсем скоро след Градината, а пеперудените крила греят на гърба й с топли кафеникави цветове, бляскаво розово и пурпурно, хълбоците и ръцете й — нарязани и изгорени от стъклата и експлозията. Гледа през рамо, присвила очи към някого в стаята. В другия край на страницата обаче има по-нова нейна снимка, гола до кръста. Снимана е изотзад, няколко едва видими белега показват къде са се намирали раните, а около нея се вихрят шарени фусти, понеже тъкмо се обръща. На тази снимка е закачлива, цветовете на крилата са избледнели съвсем малко, ръцете й са скръстени пред гърдите и само връхчетата на пръстите се показват над раменете. Малки пеперуди и купчина книги украсяват празните ъгли на страницата.

На следващата е Виктория-Блис, татуирана с яркото синьо и черно на нейната пеперуда, драматични като всички други нейни цветове. Като при Инара, и нейната първа снимка е направена или в болницата, или веднага след това, но на втората вече е на плажа и носи долнище на бански — сини плисирани момчешки шорти, и тъкмо скача от плоска скала в разпенени вълни. Ръцете й са вдигнати, все едно се хвърля от голяма височина, краката й са високо във въздуха.