Коди Макфейден - Тъмната страна

Кийнингът е траурна песен, която е традиционна за Шотландия и Ирландия. В стари времена, преди да бъде отхвърлена от Католическата църква, е била част от оплакването на мъртвите. Жена или жени са били наемани, за да направят списък с родословието на починалия, да го почетат и да наблегнат над болката на останалите живи. Тя (или те) го правели вокално, често дори виели и подплатявали това с движения като пляскане и клатене напред-назад. Било вербално изкупление, което да почете загубата на един живот. Сетих се за тази стара траурна песен, защото точно това правеше жената — тя виеше.

Сещам се за нея и сега, докато мисля за всички тези семейства. Осемдесет, невероятна бройка. Невъзможно е човек да осъзнае дори какво ще е за тях да научат след толкова време.

— Във връзка съм с всички местни служби на реда — казва Джеймс. — Аз съм единственото им контактно лице. Накарах ги да проумеят, че всички от потвърдените изчезнали хора са били жертви на убийство, за да назначат най-добрите си детективи по случая. Всичко, което намерят, ще ми бъде изпращано. Аз ще го събирам и ще го въвеждам в нашата база с данни за жертвите.

— Имаме такава?

Той посочва компютъра си.

— Създадох я.

— Добра работа, Джеймс.

— Знам.

Той се извръща, за да ми покаже, че е приключил с мен.

Вратата на службата се отваря и Кали влиза с голяма карта на САЩ, залепена за стиропорна основа. Кърби я следва и бръщолеви нещо.

— Значи се разбрахме за цветята? Цената те устройва, нали?

— Цената е чудесна, Кърби. Какво става с тортата?

— Няма да се чукам с тортаджията. Има косми по гърба.

— Много забавно. Каква е цената?

— Под бюджета ни е. О, имам добри новини за фотографа. Познавам един тип. Едно време работехме заедно. Специалността му е проследяване и наблюдение и е много добър с фотоапарата. Така че си казах хей, че то е същото, нали?

Кали се замисля дали е особено добра идея Кърби да доведе на сватбата ѝ някаква своя стара дружка предвид миналото на общата ни приятелка.

— Добре.

— Булчинският прагматизъм отново печели — изразява мнението си Алън. — Ще бъде страшна сватба. Кърби изчука или заплаши да убие половината доставчици, а останалата част ще е сбирщина от приятелчетата ѝ бивши наемници.

— Не са бивши — отвръща Кърби. — Много от тях все още са на пазара.

— Не ми е приятно, че трябва да се намеся — казвам аз, — но… Кали?

— Хей, махам се — отговаря бившата убийца. — Свърших си работата. Ще се видим по-късно, маце.

— Да, моля те, звънни ми по-късно.

— Будна съм само до четири сутринта — изчуруликва Кърби. — Едно момиче се нуждае от сън, за да е красиво, нали се сещате?

Кали повдига картата, за да я видим.

— Накарах Джеймс да разпечата местоположението на всички жертви и ги отбелязах с карфици.

Нареждаме се пред картата, за да я разгледаме.

— Виждам, че имаме няколко скупчвания — отбелязва Алън и посочва Лос Анджелис, където карфиците са повече от двайсет. — И тук. — Лас Вегас, Невада.

— Слънце и грях — казва Кали.

Останалите цели на Проповедника са разпространени на други места. Някои са в градове, които всеки би разпознал, а други в малки градчета, за които никога не съм чувала. Всичко това ни действа много отрезвяващо.

— Прилича на шибана гора — изръмжава Алън и в общи линии изразява собствените ми мисли.

— Извинете ме — намесва се Кърби, която в крайна сметка още не си е тръгнала. — Защо това име е на дъската?

Тя сочи към една от лосанджелиските жертви. Уилоу Томас.

— Защо? — питам аз.

Усмивката ѝ е тъжна и ужасна. Веднага заставам нащрек.

— Моля те, отговори на въпроса.

Тонът ѝ е нежен. Прилича на човек, който пита как е времето навън. Погледът ѝ обаче е на леопард, а очите ѝ са студени, студени, студени. Това е абсолютното равнодушие на наемен убиец от онзи тип, който убива човек не защото е лош, а защото някой е пожелал смъртта му и е готов да плати за услугата.

— Не гледаш ли новините, сладкишче?

Кърби поглежда Кали и отново се обръща към мен.

— Ако гледах новините, нямаше да питам, нали, Кали?

Самият факт, че използва името ѝ без никаква добавка и определение, засилва безпокойството ми. Гласът ѝ продължава да е нежен; скастрянето на приятелката ни е само апатично отклонение, но въздухът е наелектризиран и опасен.

Какво става, по дяволите?

— Има един мъж — казвам аз и наблюдавам внимателно каква ще бъде реакцията ѝ. — Смятаме, че убива жени през последните двайсет години. Сигурни сме, че имената на дъската принадлежат на жертвите му.