Коди Макфейден - Тъмната страна

— Направи ли каквото ти каза сестра ти, Уилоу? Преструва ли се?

Тя кима. Станала е още по-бледа. Очите ѝ проблясват от омразата, която е чиста и открита.

— Кажи го, дете — приканва я той.

Уилоу потреперва само веднъж и отново разклаща стола.

— Убих сестра си, но оставих всички да си мислят, че се е самоубила. — Думите ѝ се сипят като отрова от устата ѝ.

— Получи ли съчувствие заради това?

— Да.

— Разказа ли на хората за собствените си порязвания?

— Да.

— И още нещо, Уилоу. Каза ли на всички, че сестра ти те е повела по този път? Остави ли ги да си мислят, че тя те е накарала да го правиш?

— Даааааа — простенва жената. Очите ѝ се въртят. Изражението ѝ се променя от омраза на отчаяние и всичките пермутации между двете.

Той чака. Оставам с впечатлението, че е много доволен, и се изпълвам с отвращение към него.

— Благодаря ти, Уилоу. Помни: Бог е любов.

Екранът потъмнява.

Не бях усетила, че съм затаила дъх. Издишам и се отпускам на стола си.

Значи това е била приятелката на Кърби.

Чудя се дали това наистина е тайната, която тя си мисли, че знае.

Извадена съм от мислите си от почукване на вратата. Джеймс си провира главата.

— Имаме следа.

Взехме заповед за проверка на IP адреса към качените видеоклипове — обяснява Джеймс. — Искахме да разберем дали е бил достатъчно глупав, за да ни отведе до интернет източника си. Предвид перфекционизма, с който действа, ми се струваше безполезно да го правим, но тъй като е качил доста материал, трябваше да се провери.

— И? Каза, че е оставил следа?

— Повечето интернет връзки оперират на базата на динамичен IP адрес. Интернет доставчикът осигурява ново IP на потребителя всеки път, в който машината му се свърже с мрежата, или всеки ден. Някои хора предпочитат така нареченото статично IP — то никога не се променя. Адресът, от който са качени видеоклиповете, е статичен.

— Което означава, че няма как да принадлежи на някого другиго освен на онзи, който плаща сметката за интернета.

— Точно така.

Започвам да крача напред-назад и да мисля на глас.

— Това ми се струва много, много странно. Няма логика да е толкова умен за всичко останало и толкова глупав относно интернет връзката си. Възможно ли е това да не е нашият човек?

— Напълно. Ако собственикът на IP-то използва рутер за безжична връзка и не го е защитил с парола, то тогава някой може да паркира пред къщата му и с лаптопа си да прихване интернет, за да качи клиповете.

— Нормално ли е домашният безжичен интернет да не бъде защитен?

— Да. Много хора просто си купуват рутер, включват го и го ползват. Не си правят труда да си защитят връзката, защото в повечето случаи не знаят как да го направят.

— Покажи ми човека.

Джеймс натиска клавиш на клавиатурата и на монитора се появява снимка от калифорнийска шофьорска книжка.

— Харисън Бестър — прочитам на глас. — На четиресет и една години, черна коса, сини очи. Изглежда напълно нормален. Знаем ли нещо за него?

— Вече да. — Алън влиза през вратата и размахва жълт плик.

Пльосва се в стола си и зачита на глас.

— Харисън е работил като системен инженер, който успява да договори доста добра сделка за закупуването на куриерска фирма. Не прави големи пари, но определено е от средната класа. Живее в Таузънд Оукс. Женен, името на съпругата му е Трейси. Имат две деца, две дъщери, респективно на петнайсет и седемнайсет.

— Всичко това не ми звучи правилно — отбелязва Кали. — Харисън и Трейси са се катерили по дървото да се Ц-Е-Л-У-В-А-Т в доста ранна възраст, щом имат седемнайсетгодишна дъщеря. Не ми се връзва с времевата линия на нашето момче. Той е от отдадените. Едва ли има време да се прави на семеен мъж.

— Съгласен — подкрепя я Джеймс.

— Аз също. — Обмислям положението, докато не ми хрумва нещо: — Кали, искам да вземеш лаптопа си и да отидеш до къщата на Бестър. Виж дали има безжична връзка и дали я е защитил. Междувременно ще координирам по-нататъшните ни действия със заместник-директора и ще поставя този човек под двайсет и четири часово наблюдение.

— По-добре да играем на сигурно, а? — пита Алън.

Свивам рамене.

— Не мисля , че Бестър е Проповедника, но да мислиш и да си сигурен, са две различни неща. Дори да не е, това не означава, че двамата не се познават. Може да са съучастници. Или стари приятелчета по чашка, без Харисън да подозира, че другарчето му е сериен убиец. Съществува малка възможност, но съвсем не е изключено Проповедника да се върне и да открадне още малко безжична връзка. Засега това е най-добрата ни следа.