Коди Макфейден - Тъмната страна

Поглеждам разпятието, което е олющено и избеляло. Търся същата утеха, която намира отец Йейтс в него, но не успявам, както винаги. Как бих могла да вярвам в Църква или в Бог, които създават подобни хора?

— Не забравяй доброто, което е сторено — прекъсва мислите ми свещеникът. — Милионите деца, които се хранят всеки ден благодарение на благотворителните начинания на Църквата, построените къщи за бездомните, кухните за безплатна храна. Неотдавна група християни от Южна Корея заминаха в Афганистан. Знаеха, че е опасно и че не е препоръчително да ходят, но отидоха, за да помагат, без да имат някакви скрити мотиви. Бяха взети за заложници и макар повечето да бяха освободени, неколцина от тях умряха. Религията винаги е била и винаги ще бъде нож с две остриета. Начинът, по който я използваш, е от значение, а той зависи от индивида. Не е по-различна от всичко останало. Ако нямаше интернет, порнографията и експлоатацията на деца щяха да са в много по-малки размери. Не могат обаче да се отрекат всички хубави неща, които ни носи съществуването му. Лесна търговия, свободно споделяне на информация, премахване на културните бариери и ксенофобията, понеже хората могат да разговарят едни с други по целия свят. Всичко това може да се използва за добри или за лоши цели. Това се отнася също за Църквата и интерпретациите на Библията.

— Кажете ми за изповядването, отче. Кажете ми какво означава то за вас.

Очите му отново намират Исус.

— По мое мнение изповедта е най-важната услуга, която Църквата може да предложи. Истинската причина, поради която думите на това чудовище ще стигнат до много хора, е не защото са кой знае колко революционни, а защото повечето от нас таят в себе си тайни, които ни изяждат всяка минута и всеки ден. Много пъти по време на изповед хората плачат, след като са изповядали някакво дребно прегрешение.

— Повечето от тези хора са направили някои наистина лоши неща. Какво ще кажете за това?

— Чувал съм какви ли не злини, така е. Ужасни злини. Има хора, които не се разкайват за подобни деяния, но по-голямата част от тях страдат под бремето на лошите неща, които са направили. Повечето се обвиняват строго за деянията си, много по-тежко, отколкото двамата с теб бихме го сторили. Изслушването на изповедите не ме измъчва, а има точно обратния ефект. Засилва вярата ми в изначалната порядъчност на човечеството.

— Тези неща не ми звучат особено убедителни, отче.

— Амин — промърморва Алън.

Свещеникът се усмихва.

— Разбирам и двама ви. Прекарали сте живота си сред мъже и жени, които грешат, без да търсят покаяние. Още по-лошо, правят го за удоволствие. Уверявам ви, че повечето хора, които се изповядват, са изморени майки, повишили глас на децата си. Ние сме несъвършени, а не зли.

— Всичко ли ви разказват? — питам аз.

— Повечето неща. Понякога хората запазват нещичко за себе си. Изслушването на изповед не е просто рутина. То е форма на изкуство. Трябва да спечелиш доверието на паството си. Те трябва да са наясно, че няма да ги третираш по различен начин, след като чуеш за сексуалните им прегрешения и дребните или едрите им престъпления.

— Сигурно сте чували и някои много лоши неща. Убийства, насилие над деца. Как е възможно след това да се отнасяте с този човек по същия начин?

Отец Йейтс свива рамене. Не го прави по онзи начин, който ти казва „не знам“, а по-скоро жестът му направо крещи „нямам друг отговор освен този, който ще чуеш“.

— Такъв е свещеният ми дълг.

— Сигурно понякога ви е трудно.

— Имало е такива моменти — съгласява се той.

— Какво правите, когато чуете за нещо, което се случва в момента? — пита Алън. — Например баща, който тормози децата си. Или човек, който признава, че е ХИВ позитивен заради задевките си с проститутки, но продължава да спи със съпругата си?

— Моля се, агент Уошингтън. Моля се за сила. Моля се, че самата изповед ще накара този човек да престане да греши. Да, трудно е. Но ако наруша правилата на изповедта заради греховете на един мъж или жена, стотици порядъчни хора ще ме изгубят като свой отец, на когото да споделят грешките си. Трябва ли стотици да платят за греховете на един?

— Не правите ли никакви изключения?

— Позволено ми е да настоявам грешникът да се предаде на полицията, ако става въпрос за криминално провинение, и мога дори да му откажа да го опростя, ако не го направи, но не мога да наруша правилата на изповедта.

Алън поклаща глава.

— Не ви завиждам, отче, особено на вас, който сте искрено загрижен за хората. Сигурно не можете да спите нощем.