Коди Макфейден - Тъмната страна

Излизам от офиса на Джоунс, а думите му продължават да кънтят в главата ми.

Да се потопя в обстановката.

Връщам се в Офиса на смъртта и заставам пред бюрото на Алън.

— Да вървим да поговорим с отец Йейтс.

Отправили сме се на поредното нощно пътуване към Сими Вали. Луната се крие и само от време на време се стрелва през облаците като някакви сребърни юмруци.

— Никога не съм виждал звезди в Ел Ей — промърморва Алън.

— Защото градските светлини се отразяват в небето — усмихвам се аз. — И заради смога.

Гумите бучат по неравния път, докато порим мрака.

Отец Йейтс е облечен с дънки и дълга риза. Косата му е разчорлена. В очите му личи умората. Прозява се.

— Простете ми. — Усмихва се и се ръкува с мен и Алън. — Почитател съм на поговорката ранно пиле рано пее.

— Не се притеснявайте — отвръщам аз. — Ние сме същите, само че при нас е по-подходяща поговорката късно пиле рано пее.

Свещеникът ни кани да седнем на първия ред с пейки.

— Казахте, че се нуждаете от помощта ми.

— Гледахте ли някой от видеоклиповете, които убиецът е направил?

— Само първите няколко, в които излага аргументите си относно истината. Нямам интерес да гледам как убива човешки същества.

— И? Какво мислите?

Отец Йейтс се обляга на пейката, докато разглежда огромното разпятие на Христос. То е неговата котва; личи си по погледа му, от който се изпаряват част от тревогите и умората.

— Запозната ли си с катехизиса на Католическата църква, агент Барет?

— Хм, разбира се. Бях отгледана в католическо семейство.

— А какво ще кажеш за официалния катехизис?

— Нямам представа за какво говорите?

— Почакай малко.

Свещеникът отива в ризницата и се връща с малка дебела книга с твърди корици. Подава ми я. Прочитам заглавието: „Катехизис на Католическата църква“.

— Вътре има всичко, което някога си искала да научиш за Католическата църква, но си се страхувала да попиташ. — Отец Йейтс се усмихва. — Много харесвам един абзац, който използвам, за да осмислям действията си. Прочетох го отново, след като гледах видеоклиповете. — Той взема книгата от ръцете ми и я отгръща някъде в началото. — Ето го. „Цялата доктрина и нейните учения трябва да бъдат насочени към любовта, която никога не свършва. Независимо дали нещо се смята за вяра, надежда или действие, любовта на нашия Бог трябва винаги да е достъпна, за да могат всички да видят, че абсолютната Христова сила извира от любовта и няма никаква друга цел, освен да създаде любов.“ — Затваря книгата и докосва нежно корицата ѝ. — Обичам този абзац. Той е частица от истината. Каквото и да се случи с църквата ми, каквито и грешки да допуснат фанатизирани и крайни членове на паството ми, каквито и престъпления да бъдат извършени от зли хора, които се маскират като божи служители, мога да прочета това и да се убедя за пореден път, че проблемът е в човешките същества, а не в Църквата или вярата ми. Онези, които провалят Църквата, са хората, които не съобразяват действията си с чистотата, която се съдържа в този единствен абзац, в идеята, че „няма никаква друга цел, освен да създаде любов“.

— Идеята е хубава — съгласявам се аз. — За съжаление, не се практикува особено често. — Потръпвам. — Извинете ме отново, отче.

Отец Йейтс се усмихва.

— В случая съм съгласен с теб. Конфронтациите и нападенията не са начинът да доведеш някого в църква. Не можеш да му кажеш, че е глупав и че ще се пържи в ада, а му показваш Христовите думи и му даваш пример чрез действията си. Или просто му помагаш, когато има нужда. Вярата е въпрос на избор, нея не можеш да я приемеш под дулото на оръжие.

— Разбирам какво имате предвид — избоботва Алън. — Проповедника не е точното олицетворение на тази концепция около любовта.

Отец Йейтс се намръщва.

— Убийството никога не е проява на любов. Този човек е луд.

— Какво ще кажете за идеите му? — питам аз. — Нещата, които говори за истината?

Свещеникът въздиша.

— Ще бъда честен. Самите идеи са силни. Слушам изповеди от доста дълго време и разбирам феномена, за който говори той. Най-трудното за хората не е да кажат истината, а да кажат цялата истина. Сигурен съм, че мнозина ще се съгласят с него. Ще си спечели последователи.

— Шегувате ли се? — питам изумена аз.

— Никак даже. Много хора в християнския свят приемат нещата черно на бяло и са подвластни на принципа „получаваш това, което заслужаваш“, когато стане въпрос за Бог и за Библията. Ако не се изповядаш, ще гориш в ада. Някои ще видят в лицата на тези бедни жертви просто едни човешки същества, които отказват да се изповядат пред Бог.