Коди Макфейден - Тъмната страна

— Жертви? Имаш предвид, че са мъртви?

— Да.

Кърби идва при мен и ме прегръща с ръка през рамото. Жестът ѝ е всичко друго, но не и приятелски, а близостта ни е напрегната и неудобна.

— И? — прошепва въпроса си тя, а устните ѝ почти докосват ухото ми. — Знаем ли кой е този мъж? — Думите ѝ са толкова студени, че съвсем спокойно могат да бъдат изваяни от лед.

— Все още не. — Отдръпвам се и я поглеждам право в очите. — Но не мисля, че щях да ти кажа, ако знаех.

Кърби се втренчва в мен с ледения си поглед. Това като че ли трае цяла вечност.

— Мога ли да говоря с теб? — пита тя. — Насаме?

Тръгва към офиса ми, без да дочака отговор. Обръщам се към Алън, Кали и Джеймс.

— Нямам представа — казва Кали.

— Не знам какво се случва в главата на това куку — признава Алън.

Само Джеймс мълчи.

Затваряме вратата и се разполагаме в офиса ми. Чакам Кърби да започне да говори. Самият факт, че не го прави, е неестествен. Вятърът духа, Кърби винаги говори, това е една от аксиомите в живота.

Седи в стола срещу бюрото ми. Дърпа си устната и се заглежда нанякъде. След малко ме дарява с крива усмивка.

— Ако очакваш да се пречупя, има да чакаш мноооооооого време, Смоуки.

Опитът ѝ за шега — нещо, в което е изключително добра, въобще не ѝ се получава.

— Мисля, че вече те видях да се пречупваш.

Вторачва се в мен, ухилва ми се насреща и свива рамене.

— Е… може би реагирах малко не намясто.

— Стига с глупостите, Кърби. Оценявам какво направи за мен в тоалетната. Нека ти върна услугата.

Тя размахва пръст към мен.

— Виж сега, Смоуки, не допускам никого зад кулисите. Трябва да си наясно с това.

— Разкажи ми за Уилоу Томас. Коя е тя? Каква ти е била?

Кърби отново дръпва устната си. Никога не съм я виждала толкова мълчалива. Обикновено бръщолеви като двегодишно.

— Уилоу беше… приятелка на приятелка. Тя беше цивилна. Винаги е била такава. Беше родена невинна и вероятно е умряла такава. Беше същинско кутре, същинска писана, прекалено жизнена и весела за живота, в който двете с теб живеем, нали разбираш? Тя не беше като мен или приятелката ми. Ние никога не сме били цивилни. Винаги бяхме готови за рокендрол и подготвени за лайната, миризмата и добрия стар гаден свят. Не и Уилоу. Тя беше слаба.

— Какво е името на приятелката ти?

Ново размахване на пръста и крива усмивка.

— Добър опит. Но не. Няма да ти споделя тази информация точно сега.

— Може ли да ни помогне?

— Ако смятах, че може да ти помогне да разбереш кой е този бъдещ мъртвец, щях да ти кажа.

Бъдещ мъртвец. От нейната уста звучи изключително убедително.

— Сигурна ли си?

— Уилоу направи правилния избор. Тя ни изостави, за да води приятен нормален живот. Така и не си проговорихме повече, но аз я проверявах от време на време, за да се уверя, че никой не се възползва от кутрето. Един ден просто не я намерих, нямаше я. Използвах някои от моите… ах, ресурси, за да я проследят, но тя се беше изпарила. Сякаш беше влязла да плува в океана посред нощ и повече не беше излязла.

— Кога се случи това?

— Преди около десет години.

— Има ли семейство?

Кърби се позабавя доста с отговора.

— Не. Беше сирак.

— Разбирам.

Чакам за още. Приятелката ми се усмихва.

— По-скоро адът ще замръзне. Тя беше сирак, изчезна преди десет години от слънчевия Лос Анджелис и никога не нарани умишлено човешко същество в живота си. Това е всичко, което трябва да знаеш.

— Криела е нещо, Кърби. Така оперира този тип.

Обяснявам ѝ съдържанието на видеоклиповете. Наблюдавам реакциите ѝ през това време, търся някакво издайниче, някакво пропукване в Кърби-фасадата. Тя просто седи, слуша и увива кичур руса коса около пръста си.

— Разбирам — казва тя, когато приключвам.

— Кърби, Уилоу имаше ли някакви проблеми? Пиене, наркотици? Ходила ли е на срещи за взаимопомощ или нещо подобно?

— Всъщност да. Пиеше. Успя да се справи обаче. Помогнаха ѝ сбирките на АА.

Бинго , казвам си наум.

— Има ли още нещо, което можеш да ми кажеш за нея?

— Нищо, което би ти било от полза. — Кърби се навежда напред. Обстановката отново се наелектризира и имам чувството, че съм застанала срещу хищник. — Значи все още нямаш представа кой е той?

— Не.

Тя кима.

— Е, добре тогава. Мисля, че приключихме тук. — Изправя се да си ходи.

— Кърби, искаш ли да гледаш клипа?

Тя спира с гръб към мен и с ръка на дръжката на вратата.

— Не. Знам тайната, която криеше.