Коди Макфейден - Тъмната страна

— Ще го сторя, миличка.

— Добре.

Бони затваря. Известно време просто стоя и гледам телефона като хипнотизирана. Разстроена съм. С Бони в моя живот нещата са едновременно прости и сложни. Проста е любовта ми към нея. Тя е безгранична, дълбока и чиста. Сложна е самата Бони. Тя притежава характера на дете, но в същото време се държи като възрастен, изградена е от пластове и тайни места, които не мисля, че някога ще успея да видя. Научила се е да крие собствените си тайни и как това да не ѝ пречи. Понякога се тревожа, но само понякога. Просто Бони си е такава.

Тя е напът да се превърне в тийнейджърка, подобно на върколак при пълнолуние, и с това вероятно ще започне да се измъква от дома ни и да е по-склонна към лъжата. Това също не ме тревожи, защото така стоят нещата. Проблемът е, че Бони не избра да лъже за пушене, целуване или шофиране с превишена скорост, а го стори, за да гледа последните ужасни моменти на всички онези бедни жени.

Нима нищо друго, осъзнавам аз, като майчинството, което да те кара да се чувстваш толкова безпомощна и глупава.

Излизам от офиса си. Вихрушката чака.

— Този случай ни показва всички пропуски в системата ни за изчезнали хора — мърмори Алън. — Знаете ли, че в НИЦП се съдържат около 100 000 случая на изчезнали хора, а в АСПО по-малко от 100?

НИЦП е Националният информационен център за престъпността. АСПО е Автоматичната система за пръстови отпечатъци. Другите две основни системи, които използваме в изпълнението на нашата работа, са КОДИС (Комбинирана ДНК индексна система за изчезнали хора) и VICAP.

— Само около петнайсет процента от неидентифицираните човешки останки се въвеждат в НИЦП. КОДИС е активна от 1990-а и нараства, но все още е едва капка в океана.

КОДИС е брилянтно творение. Ако някой изчезне и не се появи до трийсет дни, се взема негова ДНК проба. Тя може да бъде получена директно от изчезналия (коса, косми, слюнка от четка за зъби) или чрез вземане на кръвна проба от роднина за сравнение. ДНК се анализира и профилът се въвежда в базата данни. Ако се появи някой труп, той често се идентифицира благодарение на КОДИС. Също така съществуват случаи на открити години по-късно изчезнали деца, все още живи, отново идентифицирани чрез тази система.

Проблемът на тези бази с данни е сътрудничеството, времето и парите. Всичките са доброволни. Ако някой местен полицейски участък не попълва формите и не събира ДНК материалите, те не влизат в правилната база с данни. Дори когато информацията е налична, някой трябва да седне и да я въведе.

Това е голям недостатък на системите, но е по-добре да има нещо пред нищо. Разрешавали сме случаи благодарение на тях. Може да не са перфектни, но са полезни.

— Какво открихте?

— До този момент успяхме да намерим съвпадение с четиресет от имената на жертвите с изчезнали хора. „Компютърни престъпления“ много ни помагат. Правят снимки от клиповете, които да изпратим на съответните полицейски участъци, за да се свържат със семействата за потвърждение. Предполагам, че ще получим такова при всички. Прекалено голямо съвпадение е, че толкова много от жертвите в тези видеоклипове отговарят на случаи на изчезнали хора.

— Съгласна съм. Между другото, жена ти каза, че ти изпраща целувка.

— Благодаря.

— Продължавай да работиш. Ще останем до около единайсет.

— Щастие.

Отивам при Джеймс, който тъкмо затваря телефона.

— Нещата, които Джезабел ни каза да направим, започват да се отплащат — казва той. — Почти осемдесет души са дошли за разпознаване на жертвите от клиповете.

— Уха.

Човек може да се зачуди защо толкова много, и то толкова бързо. Понякога изчезналите хора са много по-лош случай от мъртвите. Изчезналият е въпросителна: може би все още е жив, може би не е. Изчезването не позволява да се сложи край, да се тъгува. Това „може би“ гарантира, че семействата ще продължат да търсят и да се хващат за всякакви сламки надежда.

Веднъж отидох да съобщя на една майка, чиято дъщеря беше изчезнала преди три години, че сме намерили детето ѝ мъртво. Жената плака, разбира се, но най-много ме докосна онова, което каза:

— Толкова ми беше трудно да не зная — хлипаше през сълзите тя. — Веднъж… о, Господи… веднъж бях толкова слаба, че си пожелах всичко да свърши дори това да означава, че е мъртва.

Очите ѝ се ококориха, когато осъзна какво е усещането да получиш точно това, което си пожелал — смъртта на дъщеря си. Никога няма да забравя реакцията ѝ.