Коди Макфейден - Тъмната страна

Алън разбира ситуацията и кима.

— Може би дори щеше да се обади по телефона.

— Има ли някакъв начин да проследим клиповете? — питам аз.

Джеймс поклаща глава.

— Не. Компактдисковете, дивидитата и дори принтираните страници могат да бъдат проследени до известна степен, но един видеоклип няма воден знак или някакъв подпис.

— Какво ще ми кажете за качването им? Трябвало е да се свърже с мрежата, за да ги публикува в User-tube.

— Вече накарах „Компютърни престъпления“ да проверят това, сладкишче — отвръща Кали. — Работят върху изготвянето на заповедта, докато говорим.

— Вероятно ще е задънена улица — намесва се Алън.

— Вероятно — съгласявам се аз, — но…

— Да — прекъсва ме той, — понякога лошите момчета са глупави.

— Понякога. Нещо друго?

— Да — отговаря Джеймс. — Питам отново: откъде получава информацията си?

Това е най-голямата мистерия в този случай. Лиза Рийд беше записала историята си в дневник, но другите?

— Може би е свещеник? — предполага Алън.

— Пътуващ свещеник? — размишлявам на глас аз. — Не мисля. Би привлякъл прекалено много внимание. Дори да се е преструвал на такъв, отец Йейтс не спомена никакви гостуващи духовници. Розмари не разпозна нападателя си. — Поклащам глава. — Не е свещеник.

— Въпреки това трябва да намерим отговор на този въпрос — настоява Алън.

— Какво ще кажете за по-ранното ми предположение? — питам аз. — Групите за взаимопомощ? Тайните, с които си имаме работа, предполагат доста поведенчески проблеми.

— Като Розмари и Андреа — съгласява се Алън. — Андреа много бързо ни сподели проблемите си.

— Не е нужно да намира жертвите си на едно и също място — отбелязва Кали. — Възможно е да си избира правилните хора на различни места. Църкви, които помагат на изпаднали в беда хора, Анонимните алкохолици, Анонимните наркозависими, сами си изберете. Вероятно прониква на тези места, като се представя за един от тях, спечелва доверието им и те му споделят.

— Добра идея — съгласявам се аз. — Трябва да приемем, че това е една от допирните точки сред всички жертви.

— Да обобщим какво знаем за него — казва Джеймс.

Кимам.

— Аз ще започна: той е високо функциониращ психопат и вероятно е привлекателен. Предполагам, че е уверен в женско присъствие. Жените не са заплаха за представата му за самия него. Не го гневят, поне не открито.

— Възможно е да е девствен — промърморва Джеймс.

Повдигам вежда.

— Как стигна до това заключение?

— Помислете. Той е рационален. Винаги е спокоен с жертвите си. Всяка заплаха от негова страна си има цел, не е за лично удоволствие. Не намерихме никакви следи от сексуално насилие или излишни наранявания по труповете, които ни позволи да открием. Фантазиите му са само в главата му. Те се въртят около религията, истината и по подразбиране около чистотата. — Джеймс свива рамене. — Сексът не просто липсва, той не съществува.

— Мадоната и курвата — изрича Кали.

— Какво каза? — питам я аз.

— О, сещаш се, онази стара приказка. Мъжете искат да се женят за мадони, но да правят секс с курви. Съпруга, която обича да прави секс, не е съпруга, бла-бла-бла.

— Така е, но каква е връзката със случая ни?

— Той не прави секс с тези жени. Защо? Защото ги почита.

Нещо в главата ми изщраква като светкавицата на стар фотоапарат. То се появява отникъде и си попада на мястото.

— Да — съгласявам се аз с отнесен поглед. — Това ми се струва правилно. Но как е възможно да ги почита предвид тайните, които крият? Как?

Отивам до дъската и се вторачвам в нея в опит да принудя онова, което ми убягва, да се покаже. Екипът ми мълчи и ме чака. Виждали са това и преди.

— Е? — пита най-накрая Алън.

Въздишам раздразнена.

— Все още не мога да го уловя.

— Тогава опитай с нещо друго — приканва ме той. — Ще успееш.

Знам, че е прав. Ако се опитваш да си спомниш къде си оставил ключовете си, никога няма да ги намериш.

— Какви са следващите ни планове за нападение, о, велика господарке? — пита Кали.

— Изчезнали хора — отговарям аз. — Ако е успял да остане извън полезрението ни толкова дълго време, значи е криел добре телата, за да не ги открием и да не разберем за него, преди да е готов. — Обръщам се и поглеждам редовете с имена. Име след име, прекалено много са. Прекалено много. — Предполагам, че ще успеем да разрешим повече от сто случая на изчезнали хора по възможно най-лошия начин. Трябва да разберем кои са били тези хора.

— При това бързо — съгласява се Алън.