Коди Макфейден - Тъмната страна

— Всички жертви ли са привлекателни? Не, не ми отговаряйте. Не всички жени, които видях, бяха класически красавици, имаше някои доста обикновени.

— Аз също мога да потвърдя това — кима Джеймс. — Една от жените в моите клипове беше прекалено дебела. Друга имаше тежко акне. Външният вид не е важна част от критериите му.

— Но полът е — размишлявам на глас аз. — Така. Какво можем да кажем за местоположенията? Колко надалеч е стигнал?

— В момента принтираме карта, на която да видим по-ясно полето му на действие — казва Кали. — Бил е пътник, но ако премахнем няколкото изключения, се е придържал предимно в Западен САЩ, основно в Калифорния, Орегон, Вашингтон, Аризона, Ню Мексико, Юта и Колорадо.

— Интересно. Значи Вирджиния е била извън района му.

Кали кима.

— Никоя от другите жертви не се е намирала толкова на изток.

Хрумва ми една мисъл.

— Има ли други транссексуални жертви?

— Не — отговаря Джеймс.

— В такъв случай Лиза Рийд също е била аномалия. Тя е единствената транссексуална жертва и единствената намерена извън нормалната му зона на действие. Била е избрана точно поради тази причина.

— Решил е да излезе на светло — съгласява се Алън. — Знаел е, че Лиза ще му помогне да вдигне много шум. Същото ще стане и с убийството на дете.

— Защо сега? — чудя се аз. Никой не ми отговаря. — С какви други допирни точки разполагаме?

— Клиповете свършват преди смъртта на всяка от жертвите — отговаря Джеймс. — Както говорихме и по-рано, той ни показва, че посланието му е много по-важно за него от самата смърт. Убийствата са извършени с цел, а не за удоволствие.

— На него му пука за тях или поне така иска да си мислим — казвам аз. — По някое време ги съблича голи — това е свързано с тайните им. След това дърпа завесата точно преди да настъпи краят им. Уважава личното им пространство и запазва достойнството им.

— Никога не се разгневява — отбелязва Джеймс. — Непоколебим е, но също така е спокоен с всяка от жертвите. Не прекалява със заплахите, за да ги подчини, държи се безпристрастно. Стреми се към определена цел, не е фантазьор.

— Предполагам, че темата за тайните е от самото начало?

— Опасявам се, че да — отвръща Кали. — При това става въпрос за сериозни неща.

Намръщвам се.

— Какво имаш предвид?

— Има предвид, че няма тайни от рода на „откраднах двайсет долара от нечий портфейл“ — обяснява Алън. — Всички са мрачни, извратени и тъжни или и трите, взети заедно. — Поглежда бележника си. — Разбира се, в голяма част от тях присъства сексуален компонент. Става въпрос за случайни убийства, но има и няколко предумишлени. Една жена била пребивана от съпруга си години наред, докато накрая не решила да си го изкара на бебето им. Горила го с цигари. — Алън ме поглежда с нерадостна усмивка. — Доста отвратителна галерия.

Стомахът ми се свива и отново усещам онзи глас — все още не се чува, но се размърдва. Иска да ме уведоми за присъствието си. Прогонвам го и се насилвам да се съсредоточа върху списъка с имена и онова, което могат да ми кажат.

— Очевидно е записал всяко престъпление — отбелязва Джеймс, — но промените в качеството на видеото и звука ни подсказват, че от много време е наоколо. Вероятно е започнал на „Супер 8“ или нещо подобно и през годините е подобрявал техниката си. Нашият човек е вещ в техническо отношение — нищо гениално, просто е много по-запознат с нещата от средния компютърен потребител. Все пак е прехвърлил старите си записи на цифров носител, създал е клипове, обработил ги е и така нататък.

— Няма как да му отречем това — съгласява се неохотно Кали. — Записвал е действията си от самото начало и е чакал деня, в който да покаже „делото“ си на света.

— Откъде е можел да бъде сигурен? — пита Алън.

Поглеждам го и се намръщвам.

— Какво имаш предвид?

— Когато е започнал да се занимава с „делото“ си, е нямало интернет, поне не за публично ползване. През цялото време е планирал да излезе на светло и е повече от ясно, че е смятал да използва записите за тази цел. Ако се върнем с няколко десетилетия назад, ще стигнем до видеокасетите.

— Е, и?

— Е, в такъв случай контактът щеше да е директен — от него към нас. Но това? — Алън посочва компютъра. — Качил е клиповете в някакъв публичен сайт. Как е можел да бъде сигурен, че ще привлече вниманието ни?

— Подбирал е внимателно — отговаря Джеймс. — Уебсайтът, на който ги е качил, е най-гледаният на планетата. Предполагам, че ако не ги бяхме намерили, щеше да ни изпрати имейл или писмо.