Коди Макфейден - Тъмната страна

Марк го блъсна напред и го пусна. Декстър се спъна и се приземи под лош ъгъл върху китката си. Не успя да предотврати падането, а само го омекоти. Също така си удари брадичката в земята. Зъбите му изтракаха толкова силно, че чак черепът му изтръпна, сякаш някой го беше фраснал с голяма дървена лъжица.

— Почвай да лижеш отново, малоумнико — нареди на Джейкъб Марк.

Момчето продължи да плаче, но съпротивата му би била излишна. То се зае да чисти с език мръсотията между пръстите на побойника. Декстър се изправи до седнало положение и си избърса устата. Зъбите го боляха.

Слънцето беше горещо, но не и по онзи приятен начин отпреди малко, сега беше някак си сюрреалистично. Имаше чувството, че се пече жив. Чуваше някак забавено насекомите и птичките около себе си.

Сякаш съм в кошмарния сироп, който е навсякъде…

Така наричаше баба му онези кошмари, в които трябва да бягаш, но имаш чувството, че си попаднал в някаква каша — кошмарен сироп. Тя му беше казала, че на моменти се появява и когато си напълно буден.

Марк се обърна към Декстър. На лицето му се беше появила усмивка като на влечуго, а погледът му беше замъглен. Определено беше изключително доволен. Всичко това тук беше само за него. Покорство, деградация, власт. Марк знаеше какво иска, и правеше каквото е необходимо, за да го получи.

— Слушай, педал, ще ти позволя да си избереш какво да правя с теб. Можеш да ми се подчиниш или ще получиш още от лечението, което ти приложих преди няколко месеца.

Думите на побойника накараха Декстър да потръпне. На челото му изби пот. Устата му пресъхна.

Ще направя каквото поиска, едва ли ще е толкова лошо.

Нищо не може да е чак толкова лошо.

— Ето каква е сделката. Ще си извадиш малката тънка пишка и ще накараш малоумника да я налапа. Искам да се задави с кренвиршчето ти. — Марк се усмихна лениво и радостно. — Той ще го посмуче, а ти ще се изпразниш в устата му, ебчо. Не го ли направиш, отново ще заиграят палците. — Побойникът размърда споменатите пръсти и се ухили още по-широко.

По-късно през годините Декстър се питаше откъде типове като Марк знаеха точно къде да забият ножа, за да боли най-много. Това беше почти свръхестествен талант, сравним единствено с акулите, които надушваха кръвта във водата.

Декстър не беше перфектен, но се опитваше да е добро момче. Имаше своите моменти на гняв и егоизъм, но досега не беше правил нещо наистина грозно. Никога не си беше изкарвал яда на някой по-слаб от него, никога не беше наранявал беззащитно животно, а лъжите му бяха дребни. Някак си Марк знаеше всичко това и искаше да го промени, защото беше наясно, че така ще го нарани много повече, отколкото ако го накараше да му излиже краката или забиеше палци в лицето му.

— А ако не го направя?

— Продължавай да ближеш, малоумник! — изкрещя Марк на Джейкъб и отново се обърна с онзи сънен поглед и усмивка на влечуго към Декстър. — Ще те накарам да пищиш, педалче. Ще те накарам да пищиш, докато не си изгубиш шибания акъл.

Декстър се опита да се бори със страха си. Не можеше да отрече това през годините, в които си спомняше този случай. Опита се. Само че в този ден разбра, че куражът е запазен за героите от комиксите, а не за единайсетгодишните момчета.

Стана и отиде при Марк. Погледна падналия на земята Джейкъб — той вече не се късаше от реване, но продължаваше да ближе крака на побойника, който беше станал доста чист.

Добра работа! , помисли си Декстър на ръба на истерията.

Джейкъб спря за момент и го погледна. Момчето наистина имаше красива кожа. Очите му бяха като на дете — големи и доверчиви. От носа му течаха сополи, а бузите му бяха мокри от сълзите.

— Преди да го накараш да ти налапа кренвирша, искам да го зашлевиш — нареди провлечено и лениво Марк.

Не го прави , провикна се един глас в главата на Декстър. Това е нещо, което няма как да поправиш после.

Декстър не можеше да отлепи очи от лицето на Джейкъб. От облото му, глупаво лице. В него започна да се надига гняв, ирационален гняв, който твърдеше, че вината да се озове в това положение, е изцяло на умствено изостаналото момче, че заради него трябва да направи нещо толкова ужасно.

Ако не беше такъв шибан малоумник, нямаше да сме тук и аз просто щях да си направя разходката в тази чудесна съботна сутрин.

Гневът на Декстър се засили. По-късно осъзна, че гневът му е бил породен от страх и срам.

Вдигна ръка и я задържа във въздуха. Трепереше.