Коди Макфейден - Тъмната страна

— Знам, Розмари — прекъсва я той. — Ти умираш. Не искаш ли да посрещнеш Бог с истината на уста? Разкажи ни за Дилън. Той беше твой брат, нали?

— Д-да. Брат. Красивото ми братче.

— На колко години беше Дилън?

Розмари потръпва веднъж и затваря очи.

— На тринайсет — изсъсква в отговор тя.

— А ти на колко беше?

— Петнайсет петнайсет пет-пет-петнайсет — отговаря напевно жената.

— Разкажи ни, Розмари. Разкажи ни, разкажи на тях, разкажи на Бог какво направи на красивия Дилън.

Следва дълга пауза, в която жертвата му започва да се тресе неудържимо. Дишането ѝ става по-учестено и накъсано.

Не ѝ остава много време, мисля си аз.

— Една вечер се намъкнах в леглото му и му направих свирка! — изграква тя. — Лапнах му го и той не можеше да направи нищо друго, освен да ми позволи. След това го надървих отново и го чуках.

— Какво се случи на следващия ден, Розмари?

Мълчание. Спазми. Пот.

— Какво се случи на следващия ден?

Тя клати ли, клати глава.

— Не не не не не не не.

— Бог е любов, Розмари.

Тези думи променят държанието ѝ, но не ми е ясно защо. Тя започва да плаче.

— Той се самоуби. Отиде в банята и си преряза вените. Не остави бележка, защото знаеше, че аз ще разбера причината. Никой никога не разбра, нито мама, нито татко, но аз знаех знаех знаех. Злият копнеж в мен уби сладкия Дилън, накара го да стори зло против волята си и го изяде жив. Злият копнеж доведе до смъртта му.

Намръщвам се от болката, която чувам в гласа ѝ, и от факта, че е измислила име на нещо в себе си, което ненавижда. Злият копнеж.

— Много добре, Розмари — казва мъжът. Изненадана съм от дълбочината на състраданието в гласа му. Всъщност на него му пука. — Смятам да ти донеса покой, да те пратя при Бог. Това ще ти хареса ли?

Розмари започва да изрича молитва:

— Отче наш, който си на небесата.

На екрана се появява дълга метална спица със заострен край.

— Да се свети Твоето име — отговаря мъжът.

Отново се връщаме към онзи, който е седнал на масата. Просто ей така. Знам какво се е случило след това. Промушил я е от едната страна, изкривил е спицата и е пронизал сърцето ѝ, като по този начин ѝ е осигурил обещаната бърза смърт.

— Отново виждате какво имам предвид, нали? Разкритата тайна скрива другата, неразкритата. Истината не е стремеж, тя пристига на мига.

За първи път езикът на тялото му се променя. Той оставя броеницата на една страна и полага длани на масата.

— Прекарах целия си живот в подготовка за този момент и за това разкритие. Не го направих за себе си. Не го направих, защото изпитвам удоволствие от убийствата.

— Да, бе — отвръща сардонично Кали.

— Възползвах се от всичкото това време, за да създам абсолютен, безспорен и неопровержим пример в името на истината. Защото най-изначалната истина е тази: ако живеете в лъжа и в грях, ще бъдете лишени от плодовете на рая. Живейте с истината, изповядайте греховете си, без да оставяте нищо скрито, и ще седнете от дясната страна на Бог, когато умрете. Много е просто. Няма нужда от размисли и предположения. Необходимо е единствено да се действа на абсолютно равнище.

Ние обичаме малките си грехове. Тайните, които пазим само за себе си, понякога са единствените неща, които наистина можем да наречем наши собствени. Разбирам това. Наясно съм, че животът може да бъде труден. Майката, която работи на три работи, за да отгледа сама четирите си деца, може да се отклони от правия път за бърза афера с някой женен мъж. Това ѝ осигурява тръпка и удоволствие, един откраднат миг, в който се чувства свободна — чувство, което смята, че никога вече няма да изпита до края на живота си. Понякога грехът може да бъде като вода в пустинята. Истината обаче си остава същата: тя може да работи на три работи, да отглежда добре децата си, да води лишен от грешки живот, но ако умре, без да се изповяда от абсолютно всичките си грехове, няма да отиде в рая . Така че си задайте въпроса: тези откраднати моменти струват ли си да изгубим вечността?

Прекарах две десетилетия в убийства не заради удоволствието от този акт, а за да мога да съм тук сега пред вас и да споделя истината от онова, което съм видял. Избирах жертвите си много внимателно, както сами ще се уверите. Всеки си има тайна, мрак, нещо, което не може да разкрие. Сега всички те се намират от дясната страна на Бог. В крайна сметка те дадоха живота си, за да можете вие да разберете. Не станаха доброволни мъченици, но все пак са мъченици.