Коди Макфейден - Тъмната страна

— Опасявам се, че не — отвръща Кали. — Ако нямаш намерение да разтапяш големи количества, правилната газова горелка ще ти свърши работа.

— Какво можете да ми кажете за апартамента на Лиза? Знаем, че е докосвал дневника ѝ и със сигурност е прекарал известно време в ровене из стаите ѝ.

Кали поклаща глава.

— Там също не намерихме отпечатъци. Дори обработих копчетата на клавиатурата ѝ. Нашето момче е много внимателно.

— Както и очаквахме — признавам аз.

— Получих обаждане от един от местните детективи — съобщава Алън. — Пасажерите описват нашия извършител като разговорлив тип с брада. Приличал е малко на Амброуз. Но това с нищо не ни помага.

Отивам до дъската раздразнена. Започвам да записвам нещата, които знаем, колкото и малко да са те, в опит да намеря нещо смислено, което може да ни е от помощ.

— Не е заради секс. В неговите очи са грешници — покаяни или не.

— Покаяни — казва Джеймс.

Обръщам се към него.

— Обясни.

— Историята, която полицайката ти е разказала за себе си, ни подсказва нещо за Розмари. Били са приятелки, защото са се посветили на търсенето на правия път. Спазвали са много стриктна рутина. Погрижили са се да се отърват от всякакви катализатори в средата си, които са можели да ги върнат обратно към адикциите им. Искам да кажа, че всичко в поведението им направо крещи покаяние.

— Ами Лиза? — пита Алън.

— Дневникът ѝ е нейният начин да се покае — отбелязва Джеймс.

Кимам.

— Браво, Джеймс. Да се спрем на покаянието и да се върнем на методологията: промушва жертвите си в тялото точно както Христос е бил промушен на могилата. Оставя кръстове в раните и ги надписва с числа, които могат да представляват броя на жертвите му досега. Ако наистина е така, това означава, че е много трудолюбив и следователно много умел. Не намерихме подобни престъпления във VICAP, което ни навежда на мисълта, че едва наскоро е решил да се покаже под светлините на прожекторите.

— Поредното противоречие — промърморва Джеймс.

— Какво имаш предвид? — питам аз.

— Кръста. Той е неговият символ и поставянето му е ритуално. А ритуалите са всичко. Ако наистина е убил повече от сто души, как е успял да се въздържи до момента да не сложи кръст в никой от тях? Иначе щяхме да чуем за трупове, в които са намерени кръстове. А не сме.

Доводът му е много добър. Убийството винаги е акт, изпълнен със значение за организирания сериен убиец. Начинът на извършването му е специфичен, важен, свещен дори. Тя трябва да е руса, гърдите ѝ да са толкова големи, ноктите на краката ѝ да са лакирани в червено, когато умре — това е подпис, който веднъж установен, никога не се променя. Нашият убиец ги намушква в дясната страна и поставя сребърни кръстове в раните им. Ако наистина убива от години, поведението му не следва да е ново.

— Съществуват само няколко вероятности в този случай — отбелязва Алън. — Променил е модела си на действие, числата са просто блъф или се е отървал от телата на старите си жертви и те никога не са били открити.

— Мисля, че правилният отговор е последната възможност — заявява Джеймс.

— Чудесна мисъл — намесва се Кали.

Поглеждам към написаното на дъската и се надявам нещо друго да ми се разкрие. Каквото и да е. Няма такова.

— Е, всичко това е вярно и много хубаво, но все още сме в задънена улица — признавам аз.

— Приключихме ли? — пита Алън.

— Засега. Ще отида да се отчета на заместник-директора. Възползвайте се от възможността да поработите върху документацията и стискайте палци да намерим нещо съществено, което да не включва поредния труп.

— Остави нещата така за известно време — казва ми заместник-директорът. — Понякога трябва да направиш точно това, да се отдръпнеш за малко.

— Знам, сър, просто…

— Да, да, той не почива. Трудно е, но понякога е така. — Джоунс ме оглежда замислен. — Разглезила си се през последните няколко години.

Гневът направо изригва в мен при тази забележка. Едва успявам да го скрия.

— Какво имате предвид, сър?

— Не ме гледай лошо. Искам да кажа, че разреши бързо много случаи. Постигна чудесни резултати. Но невинаги е така. Всеки си има своя Зодиак, Смоуки. Такъв, който никога не може да залови. Не казвам, че този е твоят, просто искам да си наясно, че няма как да ги заловиш всичките.

Поглеждам го, като се опитвам да не се мръщя.

— Сър, не желая да звуча неуважително, но не ми се слуша това.

Заместник-директорът свива рамене.