Коди Макфейден - Тъмната страна

— По дяволите — промърморва Алън.

Той се е разположил на дивана пред телевизора и като че ли има проблеми с дистанционното.

— Внимавай с езика — скастря го Бони.

— Съжалявам — отвръща той. — Просто имаме „ТиВо“ 8 8 Специално записващо устройство, което позволява на потребителя да записва едновременно няколко телевизионни предавания за по-късно гледане. — Б.пр. , а не мога да го настроя.

Бони дарява мен и Елейна с поредното завъртане на очите и отива при Алън. Взема дистанционното от ръката му.

— Такъв си лудит 9 9 В съвременния език „лудит“ се употребява за хора, които се противопоставят на автоматизацията и новите технологии. — Б.пр. , Алън — казва тя. — Виж как се прави.

Обяснява му как да си избира програми, които иска да запише, как да ги гледа, когато вече са записани, и отговаря търпеливо на въпросите му. Двете с Елейна я гледаме втрещени.

— Това е всичко — довършва Бони.

— Благодаря ти, дечко. А сега се разкарай, за да мога да си гледам предаванията на спокойствие.

— Няма ли прегръдка? — смъмря го осиновената ми дъщеря.

Той ѝ се усмихва.

— Само те пробвам — отвръща той и я прегръща с масивните си ръце.

Двамата са много привързани един към друг. Ако Елейна е втора майка за Бони, то Алън ѝ е втори баща.

— Добре, а сега се разкарай — нарежда ѝ той.

— Хайде — намесвам се аз. — Имаме пържоли за горене.

Бони си взема раницата, прегръща Елейна и си тръгваме.

— Лудит, а? — учудвам се аз, когато стигаме до колата.

— Богат речник. Виждаш ли, че те слушам, като ми говориш? — отвръща ми тя и ми се изплезва насреща.

— „Мъжки наръчник за приготвяне на пържоли“ — оплаквам се аз. — Защо избрахме тази книга с рецепти? Ало, тук сме две жени.

— Защото е написана за готвачи инвалиди като нас — отвръща Бони. — Да се захващаме, можем да се справим. Какво пише в книгата?

Въздишам и почвам да чета на глас:

— „Натрийте пържолите със сол и пипер“.

— Направено е.

— Трябва да сложим половин лъжица зехтин в тигана.

— Направено е.

— Хм… след това трябва да загреем олиото до горещо. Каквото и да означава това.

Бони свива рамене и завърта копчето на котлона на най-високата степен.

— Предполагам, че трябва да изчакаме, докато стане горещо.

— Ще срежа месото през средата.

Това е нашата малка хитрост. Първите няколко пъти, в които се опитахме да приготвим пържоли, следвахме рецептите в готварската книга: „от 3 до 4 минути от всяка страна“ или каквото там пишеше и всеки път месото ставаше или прекалено сурово, или прекалено сухо. Тогава Бони предложи да го срязваме през средата, за да наблюдаваме как се променя цветът в центъра. Не беше красиво, но ни свърши работа.

— Мисля, че е готово — казва Бони.

Вземам двете пържоли и я поглеждам.

— Хвърляме се с главата напред. — Слагам месото и то започва да цвърчи.

Бони използва шпатулата, за да натисне пържолите.

— Засега мирише добре — казва тя.

— Купила съм макарони със сирене за микровълнова, ако прецакаме нещата — отвръщам аз.

Бони ми се усмихва и аз ѝ отвръщам със същото. Наистина нямаме представа какво правим, но го правим заедно.

— Това как ти изглежда? — пита ме тя.

Навеждам се и виждам, че центърът е кафяв, но не прекалено. Съумяхме да постигнем това, без да превърнем външната част на пържолите във въглен. Чудо.

— Готови са — решавам аз.

Бони използва шпатулата, за да ги махне от тигана, и ги поставя в празните чинии.

— Добре, а сега идва страшната част — казвам аз. — Сосът.

— Можем да се справим.

— Поне можем да опитаме.

Бони вдига пакетчето с масло.

— Колко?

Съветвам се с книгата.

— Една супена лъжица. Но пише, че първо трябва да се редуцира на средна температура. Може би трябва да му дадем секунда да се отпусне. Мисля, че маслото може да загори.

Изчакваме известно време озадачени.

— Сега ли? — пита Бони.

— И аз нямам представа.

Тя загребва с лъжица от маслото и го слага в тигана. Наблюдаваме го как става на балони и се разтопява.

— Не знам — казва Бони, — но мисля, че маслото не е достатъчно.

— Смяташ, че трябва да добавим още ли?

Намръщва се.

— Е… това е просто масло. Предполагам, че е безопасно да го направим.

— Сложи още една лъжица.

Бони слага още една лъжица и тя бързо се присъединява към предната.

— А сега какво? — пита тя.

— Пише, че трябва да сложим шалот… о, по дяволите. — Поглеждам я. — Не си спомням нищо за никакъв шалот.