Коди Макфейден - Тъмната страна

— Съгласна съм — подкрепям го аз. — Щеше да има повече гняв.

— Какво се опитва да ни каже тогава? — пита Алън.

— Нямам представа. Нещо, което е важно за него. Появи ли се някакво друго подобно престъпление по време на търсенето във VICAP, Алън?

— Не.

Кали подсвирква.

— Уха. Доникъде не сме.

Поглеждам я укорително.

— Много ни помагаш.

— Просто отбелязвам фактите.

Раздразнението ми не е причинено от Кали, а от истината, която съдържат думите ѝ. И последствията от тази истина.

— Знаеш, че вече е избрал следващата си жертва — казва Джеймс, сякаш прочел мислите ми. — Може би дори и тази след нея.

Хвърлям му изключително кисел поглед.

— Двамата с Кали трябва да се заемате с анализите си.

— А ние? Или аз? — пита Алън.

— Трябва да се отчета пред заместник-директора и да се обадя на Розарио Рийд. След това двамата с теб ще отидем да се видим отново с отец Йейтс. Искам да говоря с всички, които са познавали Розмари и са си имали вземане-даване с нея през последните няколко години.

Алън кима одобрително.

— Добрите детективи сами си намират следи.

— Пак изтъркани лафове — скастря го Кали и го поглежда с престорен неодобрителен поглед. — Вие двамата се забавлявайте. Ние с Деймиън отиваме в лабораторията.

— Спри да ме наричаш така, наркоманке — възпротивява се Джеймс.

Трудно ми е да разбера дали се шегува с Кали, или наистина се опитва да я обиди.

Приятелката ми въобще не се трогва.

— Туше, Присила. А сега си обуй рубиновите обувки на високи токчета и да вървим да работим.

Излизат от офиса, като продължават да се обиждат един друг.

— Струва ми се, че свиква с шегите на Кали относно хомосексуалната му ориентация — отбелязва Алън.

— Мисля, че щеше да е много по-разтревожен, ако не се дразнеше с него. Така поне знае, че на нея не ѝ пука какъв е. Освен това му е ясно, че никога няма да го направи пред други хора.

— Аха. Ще се захващаш ли вече за работа?

— Дай ми петнайсет минути и ме чакай в лобито.

Все още нищо относно случая на Лиза Рийд не е стигнало до новините — съобщава ми заместник-директорът Джоунс.

— Впечатлена съм. Дори ако махнем факта, че е дъщеря на конгресмен, убийството по време на полет трябваше да привлече нечие внимание.

— Директор Ратбън знае как да се оправя с пресата. Това няма да продължи дълго обаче. Докъде сме?

Запознавам го с всичко, което се случи, откакто говорихме за последно, включително и с различните теории, които обсъдихме.

— Какво е усещането ти за този случай? — пита ме заместник-директорът, когато приключвам.

Джоунс е стигнал дотук благодарение на усърдието си. Вършил си е работата и е бил търпелив да се изкачва по йерархичната стълбица с времето. Никога няма да стане „костюмар“. Задава ми този въпрос, защото уважава преценката ми и иска да му споделя самата грозна истина.

— Мисля, че съвсем скоро ще стигнем до задънена улица, ако не намерим някоя нова следа или…

— Не убие някого — довършва вместо мен заместник-директорът.

Ето го отново това усещане, сякаш Земята е спряла да се върти. Убиецът е някъде там и ловува. Може би снощи, докато съм спала, е умряла някоя жена. Или пък докато съм си пила кафето и съм се шегува с Кали тази сутрин.

Дали жената е пищяла, докато сме говорили? Дали убиецът се е хилил, докато се е молил и противните цикади са жужааааааали?

Изгонвам тези образи от главата си.

— Да, сър. Този човек е много методичен. Той е уверен и поема рискове, но не е луд. Не се бори със сексуалните си пориви или с гласовете в главата си, а преследва ясна цел. Все още не сме разбрали каква е тя.

Джоунс се отпуска на кафявия кожен стол, който има, откакто го познавам. На места е протрит и напукан. На няколко пъти му казваха да го махне, но той не се съобрази с тези заповеди. Понякога е много инат. Но му се разминава, защото е много добър в това, което прави.

— Добре, в такъв случай какво ни остава? Какъв е планът ни за нападение?

— Кали и Джеймс работят над уликите. Възможно е да намерим нещо там.

— Но ти не мислиш така.

— Не, сър, но… — свивам рамене. — Предположенията са просто предположения.

— Какво друго?

— Двамата с Алън ще се върнем при отец Йейтс. Смятаме да разпитаме всички познати на Розмари и да видим къде ще ни отведе това.

Джоунс започва да барабани с пръсти по бюрото си. Кима.

— Ще запозная директора с напредъка ни. Дръж ме в течение.

— Да, сър.

— И се обади на Розарио Рийд, Смоуки. Добра идея е да я държим в течение и да бъде на наша страна.