Коди Макфейден - Тъмната страна

— Мисля, че е второто — отговарям аз и им разказвам за теорията си, че колекционира грехове.

— Зловещо — казва Кали. — Но пък интересно.

— Да видим по какво се различават — предлагам аз. — Едната жертва е жена, а другата мъж, който е искал да стане жена. Лиза Рийд е дъщеря на богато и влиятелно семейство, а Розмари е бивша проститутка и наркоманка. Розмари е била блондинка, а Лиза — брюнетка. Единствените общи неща помежду им са начинът на смъртта и вероятно нещо от миналото им.

— Обясни отново това? — приканва ме Джеймс.

— В дневника си Лиза споменава някаква голяма тайна, която е напът да разкрие, но страниците са откъснати. Там нашият човек оставя съобщението си. А за Розмари вече знаем, че е водила съмнителен живот преди промяната си.

— Искаш да кажеш, че единственото общо помежду им е, че са били грешници? — пита Алън.

— Е, това доста стеснява кръга на жертвите — промърморва Кали.

— С какво разполагаме като улики?

— В момента с абсолютно нищо. Имаме съдържанието на прахосмукачката от самолета. Също така окървавените възглавници, но съм сигурна, че кръвта ще се окаже на Лиза. Разполагаме с петна, но не и с отпечатъци по подлакътниците. Вероятно криминологичният анализ ще ни осигури нещо, но…

— Вероятно няма — довършвам вместо нея. — Той е по-възрастен и е много опитен. Не мисля, че ще допусне някоя глупава грешка.

— Ще анализирам кръста — продължава Кали. — Изработката му едва ли може да се проследи, но е най-добрата ни връзка с убиеца за момента.

Права е. Кръстът е неговият символ. Той е важен за него. Когато го докосваме, докосваме него.

— Добре. Какво друго?

— Що се отнася до религиозната мотивация — размишлява на глас Джеймс, — с която засега съм напълно съгласен, има още едно „известно“, което е много важно. Как е извършено убийството.

— Чрез намушкване — отбелязва Алън.

— Чрез намушкване в дясната страна — поправя го Джеймс. — Погледнато от религиозна гледна точка, това е много важно.

Опулвам се насреща му. Знам какво има предвид. Чудя се как не се сетих сама за това.

— Копието, Лонгин — отговарям аз.

— Много добре — кима Джеймс.

— Съжалявам — намесва се Кали, — но ме изгубихте. Може ли да обясните за еретиците в стаята?

— Лонгин е бил римски войник, който пронизал Христос в тялото, за да се увери, че е мъртъв — обяснява Джеймс.

— „Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода“ 5 5 Йоан 19:34. — Б.пр. — изрича напевно Алън.

Поглеждам го и повдигам вежда.

Той се ухилва.

— Неделно училище, баптистки стил. Аз и приятелите ми си падахме най-много по „Откровение“ и историята за разпването. Драматично и кърваво.

— Явно не сте разбирали скритото значение — отбелязвам аз.

— Бях на десет. Съди ме.

— Да, да, да — продължава нетърпеливо Джеймс. — Важното е, че е прието, че Лонгин пронизва с копието си дясната страна на Христос.

— Точно както при нашите жертви — отбелязва Кали.

— Най-важният въпрос остава — казва Джеймс. — Защо ги убива?

— Лесно е — отвръща Алън, — защото са грешници.

Джеймс поклаща глава.

— Не са такива, ако са се изповядали. А доколкото разбрах, когато сте разговаряли с отец Йейтс, той ви е казал, че Розмари се е покаяла.

— Хей — намесвам се аз, — предположенията станаха прекалено много. Може би е смятал Розмари за грешница, защото е била проститутка. Лиза Рийд е променяла пола си, което, сигурна съм, е вселенски грях.

— Така е — съгласява се Джеймс, — но това не се връзва с методологията му. Ако е бил възмутен от действията им, защо насилието е в толкова малки количества? Убийствата са чисти, функционални и символични. Липсва им страст.

— Няма следи и от мъчения — добавя Кали. — Сякаш жертвите са били по-скоро необходими . Като декори в пиеса.

Липсата на гняв продължава да резонира, да ни озадачава. При сексуалните престъпления жертвата винаги е наранена, а нашите жертви не са. Розмари е била оставена в определена поза, но не и по някакъв унизителен начин. Фактът от тяхната смърт е бил по-важен за него от всичко друго.

— Разполагаме с различен тип жертви, без сексуална мотивация, с религиозна тема — констатира Джеймс. — Какво ни подсказва това?

— Ако не става въпрос за секс — отговарям аз, — то тогава е отмъщение или отправяне на послание. Или си го връща на някого, или се опитва да ни каже нещо, като ги убива.

— Не е отмъщение — заявява Джеймс. Твърдението му е изречено като неоспорим факт.