Коди Макфейден - Тъмната страна

— Не.

Грубият ми отговор я кара да замълчи за миг.

— Хмм… това лаене на липса на кофеин ли се дължи, или на проблеми на домашния фронт?

— И на двете, но сега не ми се говори за това. Какво става? Къде си?

— По-близо, отколкото смяташ.

Почуква се на вратата ми.

— Малко прасенце, малко прасенце, пусни ме да вляза.

Изсумтявам отново. Не ми се занимава с Кали — или с някого другиго — тази сутрин.

— Почакай да ти отворя — въздишам аз.

Седнали сме на масата ми за хранене. Изпила съм половин чаша с кафе и животът вече изглежда малко по-хубав.

Кали седи срещу мен и се наслаждава на своето кафе. Оглеждам я и ѝ се чудя как е възможно винаги да изглежда толкова добре в подобна ситуация. Аз съм тази, която е спала миналата вечер, а съм цялата намачкана и с разчорлена като от ураган коса. Тя прилича на жена, която току-що се е върнала от спа.

Кали бърка в джоба на сакото си и изважда хапче оттам. Това ме връща в реалността. Отпивам от кафето си и я поглеждам в очите. Изтощението е добре скрито, но е там, плува си в плитчините и се вижда на правилната светлина.

— Сърдитото зайче по-добре ли се чувства вече? — пита тя.

— Малко. Кога се прибра?

— Двамата с Деймиън кацнахме преди два часа. Ще използваме лабораторията в Бюрото, за да изследваме малкото си съкровище от улики. — Вдига чашата си в подигравателен тост. — И ще успея да върна сватбата си обратно в релси.

Повдигам вежда.

— Да не би да е излязла от тях?

— Нищо катастрофално, просто Кърби има сериозна нужда от… надзор.

— Какво се е случило? — Представям си как цветарят на Кали се събужда и намира Кърби да стои на стола до леглото му и да си играе с нож.

— Възникнали са някакви проблеми с тортата. Кърби се опитала да ги реши малко по-ентусиазирано. Всъщност не е направила нищо, но е показала голяма част от истинското си лице.

— Ах.

Истинското лице на Кърби е ужасяващо. Тя е една изключително забавна и очарователна жена, докато не реши да разкара човечеството от главата си. В такъв случай може да те накара да се почувстваш като на състезание по кой ще мигне първи с много гладен леопард.

— Бяха напът да ми върнат депозита, но Сам ги омая отново. Проблемът е, че когато котката я няма, убийците танцуват на масата. — Кали оставя чашата си пред себе си и се навежда напред. — А сега ми кажи какво се случи с Томи.

Смятам да я пратя по дяволите, но осъзнавам, че това ще е безсмислено. Тя никога не се отказва.

— Каза ми, че ме обича.

— Наистина?

— Да.

Кали отново се обляга на стола си. Замисля се.

— Е — заговаря след малко, — разбирам защо ти е толкова трудно.

Това е другото лице на колежката ми и една от причините да ми е приятелка. Тя е невероятна в остроумията и е адски непочтителна, но също така знае кога да бъде сериозна.

— Проблемът е, че нямам представа защо е толкова трудно. Но е.

Това е само частична лъжа.

— Заради Мат ли? Защото знаеш много добре, Смоуки, че Мат не би имал нищо против теб и Томи.

Кали познаваше бившия ми съпруг и го обичаше. Често се самопоканваше у нас на вечеря. Не можеше да се насити на такосите му.

— Знам. Наистина знам, че е така. Приела съм случилото се с Мат и Алекса и съм го преодоляла, доколкото това е възможно. Те вече не ме тормозят, а живеят в паметта ми, за което съм много щастлива.

Кали заговаря с изключително нежен глас:

— Време е да продължиш напред, Смоуки.

Поглеждам приятелката си, която беше до мен през цялото време. Тя не знае тайната ми, едничката тайна, която запазих за себе си, но е запозната с всички останали.

— Мога ли да те попитам нещо, Кали?

— Разбира се.

— Защо се омъжваш? Имам предвид, че знам защо хората се женят… но какво се промени? Винаги си била вълк единак.

Тя прокарва лакирания си в цвят бордо нокът по ръба на чашата.

— Винаги съм била самотна вълчица, а не вълк единак. Има разлика. А и исках да съм сигурна, напълно сигурна, преди да направя тази крачка. Вълците прекарват целия си живот с половинките си.

— А ти сигурна ли си?

Погледът ѝ е почти предпазлив. Кали е едно от най-потайните човешки същества, които познавам. Ако съществува човек, на когото да разкрива душата си — освен Сам — аз съм този човек, но това не означава, че постоянно ми споделя всичко.

— Да, сигурна съм.

В следващия миг Кали се усмихва и ме хваща неподготвена. Осъзнавам, че тази сигурност я прави щастлива. Не мога да кажа, че досега е била депресирана, но има голяма разлика между задоволство и радост. Това е радост.