Коди Макфейден - Тъмната страна

— На няколко пъти — сподели ми убиецът — помня, че почвах да бия някаква курва, но не помня нищо друго, докато всичко не приключи. Много жалко, ако ме питаш, защото, честно казано, това е най-хубавата част. — Той наистина искрено съжаляваше за пропуска.

Лудостта не е тъпота.

Истината е, че всички убийци са луди по свой си начин, но някои от тях също така са брилянтни.

Сексът — като част от престъплението или липсата му — е ключов в определянето на мотив.

Последното ме кара да се замисля.

Двете жертви, за които знаем — Лиза Рийд и Розмари Зоненфелд — са били убити, но не са били сексуално насилени. Лиза е била транссексуална, което само по себе си сочи към сексуален аспект. Миналото на Розмари също сочи към секса и въпреки това не я е насилил.

Задъвквам химикала, докато размишлявам над това. Стигам до същото заключение като по-рано.

При него не е заради секс.

Това е рядкост. Почти винаги е заради секс.

Не и този път.

Добре, тогава заради какво е? Жертвите са най-важни. Какви са общите неща между тях?

Двете са жени.

Задрасквам последното. Лиза Рийд не е била жена. Разграничението може да не е честно спрямо нея, но е възможно да е било важно за убиеца. Все пак това не е често срещано.

Търси прилики в начина на извършване на убийствата тогава.

Двете жертви са убити по един и същи начин. Били са пронизани с остър предмет в дясната страна на тялото, след което предметът е изкривен и е пронизал сърцето.

В отворилата се рана в тялото на всяка от жертвите е вкаран кръст.

Мисля какво може да символизира кръстът. След секса и лудостта религиозната мания играе важна роля в серийните убийства. Само родителите отнасят повече критики от Господ. Сатанинските елементи са често срещани, но съществуват много случаи, в които убиецът смята, че спасява жертвите си, че работи за онзи горе, а не за онзи долу.

Такъв ли е случаят тук? Дали спасява жертвите си от нещо?

Записвам си в бележника:

От какво можеш да спасиш някого?

Сещам се само за един отговор:

От последствията от действията му.

От религиозна гледна точка го спасяваш от вечни мъки.

Аха.

Как човек може да бъде прокълнат?

Размърдвам си мозъка и се опитвам да отворя буркана със спомените си по катехизис. Имаше нещо за смъртни грехове, плътски грехове…

Взимам бележника си с мен и се качвам по стълбите към домашния си кабинет. Сядам пред компютъра и отварям браузър.

В търсачката пиша: „Смъртен грях“.

Първото, което излиза, е „Смъртен грях — значение“.

— Поискай и ще ти се даде — промърморвам аз и кликвам върху линка.

Появява се определението за смъртен грях в „Речник на американската култура“:

Грях — като убийство и богохулство, който е толкова отвратителен, че душата не може да се пречисти и човекът е завинаги прокълнат, ако не бъде опростен до настъпването на смъртта му.

По-надолу на страницата има трактат, свързан с Тома Аквински:

Смъртният грях унищожава Божията благодат в сърцето на грешника. За да бъде един грях смъртен, трябва да отговаря на три условия:

A. Трябва да е много тежък.

Б. Грехът е извършен със знанието на грешника.

B. Грехът е извършен със съгласието и желанието на грешника.

Следователно смъртен грях не може да бъде извършен случайно, тъй като два от основните компонента са знание и съгласие. Казано с други думи, грешникът или грешницата е наясно какво прави противно на Божията воля, но въпреки това го прави преднамерено. Грешникът е наясно, че се отрича от Божиите закони и любов.

В Галатяни 5:19-21 Свети Павел изброява тежките грехове: „А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.“

И в Първо Коринтяни 6:9-10 Павел казва на коринтяните: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство “.

Надолу продължава в същия дух. Връщам се и кликвам върху някои от другите линкове, които търсачката намери. Не се изненадвам, че се водят дебати за точното значение на смъртния грях. Католическата църква си има свои виждания и разбирания, различни от тези на Протестантската. Православните църкви на места като Източна Европа са с различни възгледи от онези на Запад. Традиционалистите нареждат така наречените Седем смъртни гряха в категорията със смъртни грехове, докато други оспорват подобна класификация.