Коди Макфейден - Тъмната страна

Поглеждам го и избирам внимателно думите, които ще изрека, защото съм наясно, че са много, много важни. В крайна сметка залагам на добрата стара честност. Вземам ръцете му в моите. Желая този контакт.

— Нуждая се от време. Ще ми се да не беше така, но не мога да променя нещата. Това не означава, че не се чувствам по същия начин като теб. Просто… — търся думите, които да описват настоящото ми състояние — съм изплашена.

Томи вдига ръцете ми до устата си и целува всяка една от тях, подобно на две благословии. Очите му са пълни с нежно състрадание, каквото не съм виждала преди. Познавам милия Томи, гневния Томи, грижливия Томи и смъртоносния Томи, но този Томи е нов: той се отнася с разбиране и съпричастност без сладникавата страна на съчувствието.

Ах , осъзнавам аз, това е любвеобилният Томи.

— Обичала си един мъж, Смоуки. Срещнала си Мат, когато двамата още сте били тийнейджъри, и веднага си разбрала, че той е избраният. Никога не си се усъмнила в това, никога не си се питала дали наистина е така, и никога не си копняла за нещо друго. Изгубила си го поради трагедия, а не по свой избор. Логично е да си объркана. Разбирам те, като ми казваш, че не можеш да ми отговориш веднага. Просто искам да помислиш по въпроса и да разбереш какъв е отговорът.

Думите му, състраданието в тях, пълната липса на скрити намерения са удар под кръста. Оставят ме без дъх. Една самотна сълза потича по небелязаната част на лицето ми. Томи я избърсва с цялата си нежност.

— Не плачи, скъпа.

Никога досега не ме е наричал „скъпа“, никога не е използвал толкова лично обръщение и това направо ме смазва по неизвестни за мен причини. Отпускам се в обятията му и заплаквам, притисната в гърдите му. Не плача от тъга или отчаяние. Просто трябва да изкарам тази буря и черните облаци, които бушуват вътре в мен. Удрям скалистите му мускули известно време, но той приема всичко стоически и след малко сълзите спират и се превръщат в хлипания. Томи мълчи и гали косата ми. Мога да остана така завинаги, ако той иска това от мен.

Само че Томи не иска само това, той иска всичко.

Отдръпвам се от него и избърсвам бузите си с длани.

— Какво ще правим междувременно? — Гласът ми е пресипнал заради сълзите.

Очите му са малко тъжни.

— Трябва да прекараме известно време разделени. Имаш нужда от пространство, за да обмислиш нещата, а аз не бива да спя с теб, докато го правиш.

— Какво? Защо?

Въпросът е на малко дете. В действителност знам причината.

— Не мога да спя с жена, след като съм ѝ казал, че я обичам, ако и тя не се чувства по същия начин. Това не е наказание или ултиматум, Смоуки. Просто не мога да бъда с някого, който не ме обича колкото аз него.

Втренчвам се в лицето му за известно време и накрая въздишам.

— Да, и аз нямаше да мога да съм с теб, ако ролите ни бяха разменени.

Томи се навежда напред и хваща лицето ми в ръце. Те са силни, груби, на места са меки, а на други — мазолести. Устните му докосват моите и целувката е истинско съвършенство. Дълбоко, страстно, като в „Казабланка“. Отново ме оставя без дъх и просълзена.

Накрая става.

— Знаеш къде да ме намериш.

— Хей, Томи — провиквам се след него. — Относно това нещо за почтеността? Прав си, наистина е много дразнещо.

Не получавам отговор.

— Томи?

Той спира и се обръща да ме погледне.

— Да?

Съумявам да се усмихна.

— Все още смятам, че е хубаво качество.

Той ми отговаря на усмивката, докосва въображаема шапка с пръстите си и си тръгва.

Отново съм оставена сама с всичките си противоречия. Те са като хилещи се прилепи, които се заплитат в косата ми. Вдигам колене до брадичката и увивам ръце около пищялите си. Започвам да се люлея напред-назад.

— Мамка му мамка му мамка му мамка му мамка му. — Сълзите отново се появяват като препускащи топли коне зад клепачите ми.

Нямам дори сладолед.

Хей , обажда се един вътрешен глас, който е малко завалян, имаш скрит „Хосе Куерво“ в горния шкаф в кухнята.

Засега не му обръщам внимание и оставам с най-добрия си и верен приятел: добрия плач . След Мат и Алекса прекарвах доста време с моето мило другарче тъгата. Срещахме се за няколко минути, напивахме се здраво и след това го изпращах по пътя му.

Излягам се на дивана и се заглеждам в тавана, докато подсмърчам. Чувствам се пресъхнала и нещастна.

Какъв ти е проблемът всъщност? Томи е добър мъж. Не, задраскай това — Томи е чудесен мъж. Той е честен, лоялен, адски секси и те обича. Сякаш имаш кой знае какъв избор?