Коди Макфейден - Тъмната страна

Проблемът не е в Томи, наясно съм с това. Не става въпрос за настоящето. А за миналото.

Имаше време, когато самата мисъл да бъда с друг мъж, ми се струваше като предателство към Мат. Духът на бившия ми съпруг като че ли беше навсякъде — тук в дневната, в кухнята, в леглото до мен. Но Мат не е никакво привидение, а просто прекрасен спомен.

Освен това знам, че той би искал да съм щастлива отново.

Е? Тогава какво?

Сега имам Бони…

Поклащам глава.

Не, не я намесвай в това.

Един от последните остатъци от детството на Бони е гледането на анимационни филмчета в събота сутринта. Никога не ги пропуска и когато Томи е тук, ги гледат заедно. Не споделям любовта им към ранното ставане, но на няколко пъти съм слизала, за да си направя кафе, и съм ги заварвала да се смеят заедно на ужасните неща, които се случват с Уили Койота. Не бих нарекла връзката им баща — дъщеря, все още не, но Бони я е грижа за Томи и е наясно, че и него го е грижа за нея.

Истината е, осъзнавам аз, че сама си причинявам болка.

Защо?

Думата изплува от най-мрачните кътчета на съзнанието ми като сяра от пукнатина в земята.

Наказание.

Превъртам думата в устата си, опитвам горчивината ѝ и се изненадвам от ужаса, който ми носи.

Наказание? За какво?

Знаеш за какво. За онова непростимо нещо, което направи след смъртта на Мат и Алекса. Онова нещо, за което никой не знае, дори Кали.

Плясвам с ръце. Звукът се разнася като изстрел в тихата къща и ме стряска. Плясвам отново. Бам!

Няма да мислим за това нещо! Поне не сега, може би никога. НЯМА начин.

Вътрешното ми аз млъква. Усещам тъга, а не лукавост.

Е, добре. Но точно затова се страхуваш да го обикнеш: не мислиш, че имаш право да обичаш когото и да било.

Нямам отговор за това, а и такъв не е необходим. Истината винаги има последната дума.

Ставам и отивам в кухнята. Трябва ми нещо, което веднага веднага веднага да ме разсее. „Хосе Куерво“ е точно онова, което ще се справи с този проблем, благодаря.

Вземам бутилката от скривалището ѝ в горния шкаф и си наливам шот. Вдигам чашата в гневен тост.

— В интерес на истината, истината невинаги те освобождава. Текилата потича приятно в гърлото ми. Стомахът ми се загрява и усещането е много хубаво. Прибирам бутилката и измивам чашата, за да не оставям никакви следи от тази своя малка тайна. Прекалено съм дисциплинирана, за да се превърна в пияница, но пия в подобни моменти на слабост. Това никога не е спирало да ме кара да се срамувам и да изпитвам нужда да се крия.

Горчивината, този неприятен вкус на страх и ужас, не се заличава, а просто се потиска. Острите ѝ ръбове се покриват с предпазна гума и засега това върши работа.

— За следващия ми фокус — промърморвам аз и отивам в дневната — ще помоля на сцената да се качи най-старата ми и голяма любов.

Работата.

Работа, работа, сладка чудесна работа. Хубавото да имаш работа с истинска цел е, че можеш да се заместиш с нея, когато изпиташ подобна нужда. Защото жуженето на цикадите може да бъде както съблазнително, така и стресиращо.

Вземам бележника и химикала от масичката за кафе. Пазя този бележник за един от моите ритуали. Късно през нощта (като сега), когато съм сама, свивам крака под себе си и се опитвам да внеса ред в бъркотията от информация по случая, по който работя.

Този процес ми помага да се фокусирам и е довел до безброй полезни прозрения през годините. Също така е много добър талисман. Когато пиша по листовете му, се освобождавам от мислите, които не желая.

Съществуват определени аксиоми, които съм разработила относно убийствата. Прагматизъм. Проницателност. Съсредоточавам се върху тях и ги записвам, за да накарам колелата да се движат в правилните жлебове и да прогоня Томи и духовете, които води.

Жертвата винаги е най-важна. Дори когато убийството е случайно, помни: онова, което хрумва на момента на убиеца, обикновено е причината за убийството.

Веднъж един убиец ми каза, че избира жертвите си на принципа на първата жена, която го погледне. Забелязах, че някак си всички тези жени бяха русокоси. Той се замисли, засмя се и си призна, че майка му била руса. („Мама беше истинска курва“, добави, без да го приканвам.)

Методите му на убиване ни показват каква е причината да убива, или какво иска да си мислим, че го кара да убива.

Друг убиец, когото залових, пребиваше жертвите си, докато не заличеше лицата им. Той беше воден от толкова силна омраза, че тя буквално му причиняваше моментна амнезия.