Коди Макфейден - Тъмната страна

Знаех, че ако искаме да докажем гледната си точка — продължава Проповедника — и да върнем хората обратно при Бог, трябваше да им покажем. Трябваше да видят с очите си и да чуят с ушите си. Едва тогава щяха да разберат със сърцата си. И това сработи, слава на Бога. Резултатите от опуса вече са налице. Започнаха дискусии по целия свят. — Той взима някакъв лист от масата и чете: — „Проповедника ми отвори очите и сега знам, че мога да премахна това пространство, което поставих между мен и Бог, пространство, създадено от лъжите, от които не исках да се отърва. Изслушах думите му, отидох в местната църква и се изповядах за първи път от десет години насам“.

— Отвратително — казва Кали и захапва устна. — Изповяда ли се също така, че си се съгласил с убиец?

Обзема ме неудобство. Аз също бях подтикната към изповедалнята от Проповедника.

Ще се реванширам, като го заловя.

— Това е един от много примери. Не всички са съгласни с мен, разбира се, но важното е, че говорят за това. Обсъждат темата за истината, лъжата, греха, Бог, изповедта и спасението. Пламъкът е запален отново, слава на Бога. Опитите да се попречи на посланието ми, са безнадеждни в наши дни. Копия на този и всичките ми останали клипове са записани на дискове и изпратени на медии, автори, религиозни учени и скептици по целия свят. Посланието може да бъде забавено, но не и спряно.

— Прав е за това — съгласява се Джеймс.

— Сигурен съм, че двамата със сестра ми ще бъдем заловени съвсем скоро.

— Прав е и за това — изръмжавам аз.

— Приветстваме подобна развръзка. Тя е следващата крачка по пътя, който сме избрали. Време е да започнем да проповядваме в затвора, да бъдем на разположение за дискусии, въпроси и интервюта. Преди това да се случи, сметнах, че е важно да покажа, че можем да практикуваме това, което проповядваме. Ела тук, Франсис.

Франсис, която срещнах като Андреа, се появява пред камерата. Тя също изглежда смирена. Почти сияе. Двамата са по-привлекателни заедно, отколкото поотделно — светлина и огледала, които се отразяват едни в други. Тя се усмихва на брат си и се обръща към камерата. Той продължава да говори.

— Двамата с Франсис сме близнаци. Бяхме родени и живяхме здрави и това, както съвсем скоро ще разберете, беше първият дар на Бог към нас. Можеше да бъде много, много по-различно. Водихме труден живот, който не беше лишен от грехове и лъжи. Отклонявали сме се от Божията пътека повече от веднъж. Време е да направим онова, което караме другите да правят: да се изповядаме.

— Това ми се иска да го чуя — промърморва Алън.

— Баща ни — започва Проповедника — беше католически свещеник.

Майкъл клекна зад завесата и внимателно, изключително внимателно допря ухо до едната от стените на изповедалнята. Вътре беше госпожа Стивънс с русата коса и огромните гърди. Госпожа Стивънс специализираше в сладострастни грехове, което я правеше доста интересна разказвачка.

Майкъл затвори очи и отвори едва уста. Отне му известно време, но след малко гласовете зад дървената преграда станаха по-ясни.

— Не мога да спра да се докосвам, отче.

Последва кратко мълчание. Майкъл си представи как свещеникът прикрива въздишката си.

— Къде се докосваш, дете мое?

Дълбоко вдишване.

Този въпрос ѝ харесва, помисли си Майкъл.

— Между краката, отче. Под гащичките ми и между устните на путката ми.

Устата на момчето се отвори още повече. Що за уличница използваше думата „путка“ в изповедалня?

Скастри се за собственото си лицемерие. Лицемерието беше форма на гордостта, а гордостта беше грях. В интерес на истината, цялото това нещо го възбуждаше изключително много. Само като си представеше госпожа Стивънс (с русата коса и огромните гърди) как се докосва там долу, по дяволите, само като си представеше гащичките ѝ и… Това доста тревожеше въображението му.

Разбира се, трябваше да изповяда всичко в изповедалнята. Трябваше да признае — отново, че се крие зад завесата, за да подслушва споделянето на най-съкровените моменти на хората. В този случай можеше да добави и своите похотливи мисли към греховете си.

Всичко това се усложняваше още повече от факта, че свещеникът, на когото трябваше да се изповядва, беше негов баща. Не просто отец, отца и отче, а собственият му татко. Нямаше начин обаче. Изповядването беше задължително и Майкъл никога нямаше да си позволи да го пренебрегне, независимо каква беше цената. Стореше ли го, щеше да си осигури еднопосочен билет към вечните адски огньове. Майкъл вярваше в ада. Никоя тайна не струваше толкова скъпо, че да отиде в него.