Коди Макфейден - Тъмната страна

Франсис смяташе да стане монахиня. Такъв беше планът. Самата мисъл, че щяха да се разделят, беше трудна, много трудна, но не беше ли страданието едно от нещата, които Бог изискваше от вярващите?

Имаше си причина за всичко, двамата бяха сигурни в това. Баща им също имаше сестра близначка. Той не беше влязъл в семинарията девствен. Беше спал с жена и тя беше забременяла от него. След това беше починала при раждането. Беше трудно, но както с всяко друго нещо, баща им преодоля трудностите, които Бог му изпращаше. Беше ги отгледал и беше убедил Църквата да го приеме в семинарията. Леля Мишел, неговата близначка, се грижеше за тях, докато той беше в нея. Когато се завърна като ръкоположен свещеник и ги взе обратно при себе си, леля Мишел отиде в метох и стана монахиня.

Животът им беше необикновен, бяха наясно с това, но баща им беше добър баща. Той беше мил, мъдър и строг, но справедлив. Научи ги да обичат Бог повече от всичко, но също така настоя да изпитват вярата си с интелект, като ги прати не в частни, а в нормални училища, и ги изложи на грешния свят извън стените на църквата им.

— На този свят има много повече хора, които не вярват в Бог, от онези, които вярват — каза им той. — Ако искате да разпространявате Божието слово сред неверниците, първо трябва да ги разберете. Разбирането води до състрадание, състраданието води до любов, а любовта е най-добрият начин един грешник да приеме Бог в сърцето си.

Майкъл и Франсис го послушаха и заедно излязоха във външния свят. Гледаха на него като двама войници, изпратени на мисия. Постоянно бяха заедно, трудно се социализираха, но не бяха недружелюбни. Бяха толкова красиви, че хората лесно им прощаваха странностите. Отказите на Майкъл побъркваха момичетата, а незаинтересоваността на Франсис убеждаваше момчетата, че тя е най-желаното създание на земята.

На училище нямаха истински приятели, само познати, но това не беше проблем за тях. Бяха доволни от пътя, който се разкриваше пред двама им, и нямаха никакви съмнения относно бъдещето си.

Баща им и леля Мишел бяха близнаци и бяха станали свещеник и монахиня. Франсис и Майкъл бяха близнаци и щяха да споделят същата съдба. Какво друго можеше да бъде това освен знак от Бога?

Седнаха на леглата, за да си пишат домашните. Майкъл с неудобство установи, че все още има ерекция. Образът на госпожа Стивънс беше доста ярък в главата му. Погледна близначката си и с ужас установи, че тя също го гледа.

Тя знае. Тя винаги знае.

Това го възбуди, отврати и го изпълни с вина и нещо по-мрачно.

На лицето ѝ играеше лукаво изражение. Тя се усмихна и посегна към завесата. Преди да я дръпне, му каза:

— Обещай утре да отидеш да се изповядаш.

Той преглътна и кимна.

— Обещавам.

— Обичам те, Майкъл.

— И аз те обичам.

Франсис дръпна завесата.

Майкъл и Франсис бяха на шестнайсет, когато всичко се промени.

Нямаше никакви показатели, че светът им е напът да се срине. Светът — и Бог — бяха странни и жестоки, Майкъл беше наясно с това и го приемаше, но накрая го усети и на плещите си.

Спеше, когато гласовете го събудиха. Огледа се и видя, че Франсис още спи. Години по-късно се чудеше защо е бил събуден в този момент. Според него Бог го беше извадил от съня, защото Бог имаше план.

Гласовете не бяха силни, но звучаха разтревожени. Също така бяха странни, тъй като часът беше два сутринта. Баща му си лягаше в 21:30 и се будеше в 4:30.

Майкъл стана и отиде до вратата. Долепи ухо на нея, както беше правил толкова много пъти в стената на изповедалнята. Затвори очи и се заслуша.

Единият от гласовете принадлежеше на жена и му беше познат, макар да не можеше да се сети откъде. Другият беше на баща му.

— Те не трябва да научават! — шепнеше той. — Няма никаква причина да разбират. Това беше нашият грях, нашата тайна. Те са добре, здрави са и планират да водят живот, отдаден на Бог. Защо да ги обременяваме с това?

— Бог ми проговори, Франк. Прекарах изминалите шестнайсет години в молитви и в молби да ми прости. Протрих си коленете от молене. Най-накрая ми отговори. Знаеш ли какво ми каза? Каза ми само една дума: ИСТИНАТА. Чух я със сърцето си, чиста като камбанен звън. Бог е любов, Франк, помниш ли? Любовта може да се появи само от истината. В началото се съгласих да го пазим в тайна, защото се срамувах. Бях сигурна, че Бог никога няма да ми прости. Но той ми проговори и ми обеща, че ще го направи. Само трябва да му се подчиня и да кажа истината.