Коди Макфейден - Тъмната страна

Сещам се отново за факта, че всичките му жертви са жени, и осъзнавам, че Кали е била права, когато спомена Мадоната и курвата. Майкъл Мърфи вини повече леля си/майка си, отколкото баща си, и жените, които е убил, плащаха цената.

— Този етап от работата ни е завършен. Готови сме да продължим напред, да направим следващата крачка по пътя, който Бог ни е отредил. Намерете ни. Готови сме. Ще дойдем доброволно и няма да се съпротивляваме.

Екранът потъмнява.

— Не е ли мило от тяхна страна? — пита Кали с презрителен глас. — Горките бебчета, хайде да поплачем за нещастието им. Татенцето е бил задник, добре дошли в клуба.

Съгласна съм с думите ѝ, както и всички останали. Животът е труден, дори жесток и несправедлив. Това не е оправдание да се обърнеш срещу останалите хора. От много години се водят и ще продължат да се водят спорове каква е причината за подобно поведение — средата или ни е заложено да сме такива още при раждането. Мисля, че добрата среда е важна. Бъдещето ни се определя от детството ни. Статистиката ни тика в лицата този факт прекалено често, за да не му обръщаме внимание.

Приблизително една трета от малтретираните също се превръщат в малтретиращи. Но какво се случва с останалите две трети? С всички онези малтретирани, тормозени, бити и предадени, които водят нормален живот? Те са преследвани от спомените си, наранени са и не могат никога да се отърсят от миналото си, но което е най-важното — стават почтени хора. За всяка жертва на малтретиране, която също ще малтретира деца, когато стане възрастен, можем да намерим примери на жертви, които ще се превърнат в мили и любящи родители. Каква е разликата между тях? Дали някои от нас просто не са родени способни да носят по-голямо бреме от други?

Майкъл и Франсис бяха изтеглили лоши карти, няма съмнение, но съвсем не бяха от най-отвратителните. Чувала съм за много, много по-лошо. Самият факт, че бяха превърнали лошия си късмет в оправдание да убиват двайсет години, беше доказателство за слабостта и вината им, а не причина да им съчувствам.

— Не ми пука защо са такива — казвам аз. — Просто искам да ги вкарам в затвора.

— Напълно те разбирам — отвръща Алън.

В крайна сметка това е мотивацията, която ни движи напред. Да търсим причини и да се опитваме да стигнем до мрачното дъно на нещата, е като змия, която яде собствената си опашка. В края на краищата няма да намерим истината, а просто ще се погълнем. По някое време трябва да спрем да се опитваме да разберем защо го правят, и да приемем, че единствената ни работа е да ги махнем от обществото. С някои е по-лесно, отколкото с други.

— Да намерим настоящия им адрес — казвам аз — и да изпълним желанието им.

Мина час, откакто започнаха да валят открития. Заместник-директорът е в офиса ни заедно с хората ми и екип на SWAT.

Шефът на нашия SWAT е Сам Брейди, годеникът на Кали. Брейди е в средата на четиресетте, висок, даже много висок, около метър и деветдесет и пет, с късо подстригана коса и с недружелюбно лице, което пасва чудесно на професията му. Виждала съм и другата му страна и мога да заявя, че е един много спокоен човек. Той обича Кали с цялото си сърце и се отнася с всичко в живота си така отдадено. Брейди е сериозен мъж, истински мъжкар, който не се страхува от Кали.

След като приключва с гледането на видеоклиповете на Проповедника, казва:

— Не препоръчвам да нахлуваме там. Не съм експерт, но ми се струва, че искат да бъдат арестувани. Нуждаят се дори от това.

— Съгласна съм — отвръщам аз, — но не мисля, че е препоръчително просто да почукаме на предната врата. Трябва да обградим къщата и да говорим с тях чрез телефон или мегафон. Ако искат да се предадат спокойно, ще го направят. Ако ли не… — свивам рамене. — Ще ги поглезим със сълзотворен газ.

Брейди обмисля предложението ми и кима.

— Ще подготвя екипа си. Дай ми двайсет минути.

— Ще ви чакаме на паркинга.

Проверявам си оръжието и се подготвям психически. Всички сме така.

— Хей — казва Алън и издърпва плъзгача на пистолета си, — ако си наясно, че те чака смъртно наказание, и пледираш виновен… това не е ли самоубийство?

— Мисля, че според тях е мъченичество.

Алън прибира оръжието в кобура си и въздиша.

— Да. Какво мислиш, дали наистина ще се предадат кротко?

— Така смятам, но човек никога не може да е сигурен.

Самоубийството, дали от собствена ръка, или от полицейска, е често предпочитано решение за престъпниците, когато картите са разкрити. Повечето от тях приемат от самото начало, че ще умрат, ако бъдат открити.