Коди Макфейден - Тъмната страна

— Странно ми е, че имат къща в Сими Вали — размишлява на глас Алън. — Вероятно сме минали покрай нея един-два пъти, без да знаем, че е тяхна.

Мобилният на Джеймс иззвънява. Той отговаря, слуша и се намръщва.

— Какво? — пита и лицето му става бяло като платно. — Веднага ми го прати.

— Какво има? — питам аз.

— Кучка — изсъсква Джеймс, но звучи някак си странно. По-скоро е отчаян, отколкото ядосан.

— Джеймс?

Поглежда ме.

— Кърби е стигнала първа там. Пипнали са я.

Кърби се появява пред камерата, гола и завързана за стол. Майкъл Мърфи стои до нея. Бесен е.

— Казах ви, че ще се предам тихо и кротко! Не очаквах да се съгласите с действията ни, но смятах, че поне ще се съобразите със закона. — Поема си дълбоко въздух. — Много, ама много съм разочарован.

— О, за бога, млъкнииииииии — отвръща Кърби и завърта очи.

— Глупаво шибано хлапе — измърморва Брейди. — Така и не се научи да си държи устата затворена. — Повиках го в мига, в който разбрахме какво гледаме.

Майкъл застава пред нея. Единственото, което виждаме, е гърбът му и краката ѝ.

— Не си в правото си да изричаш Божието име напразно — казва той.

— Да го духаш, нещастник — отвръща приятелката ми, — и твоят бог също може да ми подуха. Здраво.

Приготвям се да я зашлеви, но Майкъл вдига ръка и стоварва юмрука си в лицето ѝ. Ударът на плът в плът изхрусква през колонките на компютъра и Кърби пада назад със стола.

— Шибаняк — прошепвам аз.

До този момент камерата е стационарна. Сега започва да се движи и да следва случващото се. Вероятно Франсис я е взела. Тя увеличава лицето на Кърби. Приятелката ми лежи на дървения под, а русата ѝ коса е като ореол под главата ѝ. Изпитва затруднения във фокусирането на погледа си. Устните ѝ са разцепени на две места и от тях тече кръв по брадичката и лявата ѝ буза. Тя поклаща глава, за да я прочисти, и се засмива.

— Удряш като момиче.

— О, Кърби — изрича Кали. — Глупаво момиче. Млъкни.

Няма да го стори. Просто си е такава.

Майкъл я хваща за косата и я дърпа силно, за да я вдигне обратно до седнало положение. Кърби се обръща на една страна и изплюва кръвта. Отново поглежда към камерата и всички виждаме тези студени и ужасни очи на убиец.

— Смятам да убия теб и сестра ти — заканва се тя. — Просто искам да го знаеш. Никой не ме е изпращал тук. Една от жените, които уби, ми беше стара приятелка. — Кърби се ухилва. Зъбите ѝ са червени от кръвта. — Мислех да ти върна услугата.

— Убийството е грях — скастря я Майкъл. — Ние убиваме с Божия цел. Ако ни убиеш заради отмъщение, ще отидеш в ада.

Дали наистина е така, мисля си аз. Ами Амброуз, когото уби, за да му вземеш самоличността? И него ли го затри с Божия цел?

Въпросът е напълно излишен, тъй като отговорът му ще е „да“, разбира се.

Кърби свива рамене.

— Съди ме. Добра съм в тези неща. — На лицето ѝ цъфва поредната усмивка, съставена от цепнати устни и червени зъби. — Сам ще се увериш.

— Наистина ли си дошла тук сама? — пита Майкъл.

— Аз съм солов играч, нещастник, винаги съм била.

— Много жалко — отвръща той, — че пропусна да забележиш втората охранителна камера. Чакахме те, когато влезе през вратата.

— Е, знаеш, че никой не е перфектен. Трябваше да ме убиеш обаче. Тейзърите са за женчовци.

— Свалихме те за нула време — изръмжава Франсис.

Кърби се усмихва.

— Свалихте ме, но не ме убихте, глупаче. Лош ход от ваша страна.

— Как се казваш? — пита Майкъл.

— След като сме на религиозна тема, защо не ме наричате… Ева? — ухилва се тя. — Винаги съм харесвала стила ѝ, нали се сещате? Изяж тази ябълка, момиче. Вкусотийка.

— Добре. Католичка ли си, Ева?

Кърби завърта очи.

— Вярата във възвишени създания е за смотаняци. Аз вярвам в оръжията, добрата бира, мастурбацията, когато нямам мъж до себе си, и на добрия стар член, когато имам. — Намига. — Нали се сещате какво имам предвид?

— Богохулна кучка — ядосва се Майкъл.

— Благодарско за комплимента, нещастник.

— Защо не спреш да ме наричаш така, Ева. Името ми е Майкъл.

— Не. Нещастник е чудесно.

Той въздиша.

— Май ще трябва доста да се потрудя, за да те накарам да се изповядаш, Ева.

— Ооооо, мъчения? Якичко.

— Защо клипът не свършва? — питам аз.

— Това не е клип — отговаря Джеймс. — Живо предаване е.

— Сам? Трябва да отидем веднага там — казвам аз. — Това е твоето шоу. Каква ни е играта?

Брейди оглежда внимателно обстановката на екрана.