Коди Макфейден - Тъмната страна

Очаквах Майкъл да пощурее, но той само поклаща съжалително глава.

— Съжалявам, че си решила да се правиш на трудна — казва той, — но твоето пътуване ще помогне на други да разберат глупостта да крият грях. Защото в края на краищата ще се изповядаш, Ева. Може да нямаш очи, зърната на гърдите ти да бъдат отрязани, а капачките на коленете счупени, но по един или друг начин ще се изповядаш.

Кърби се прозява.

— Ето ти един съвет за мъченията, нещастник. Много по-страшно е, когато ги правиш, а не говориш предварително за тях.

— Щом настояваш. Ще започнем с нещо малко, както вече ти предложих.

Майкъл излиза от кадър. Чувам стъпките му върху дървения под. Франсис продължава да фокусира картината върху Кърби.

— Наясно си, че ще се пречупиш, нали? — пита Франсис.

Кърби изпраща целувка към камерата и мърда вежди нагоре-надолу.

— Хей… камерата работи… а аз съм едно горещо голо маце… — Разтваря крака. — Готова съм за едър план, режисьоре. Ще се присъединиш ли към мен?

— Езавел! — изсъсква Франсис.

— Хей, имам приятелка с това име, така че не говори такива неща.

— Мисля, че Кърби наистина е луда — казва Кали.

— Или просто има предсмъртно желание — отвръщам аз.

— Безстрашието е често срещано сред социопатите — отбелязва Джеймс. — Вижте, той се върна.

Майкъл Мърфи носи някакъв прът, приблизително метър дълъг, с меден край и изолирана дръжка. От основата му виси жица. Той го показва на Кърби.

— Знаеш ли какво е това?

— Прилича ми на пиканя. Особено популярна и широко използвана за мъчения в Южна Америка и други подобни цивилизовани държави. На колко работи твоята — 16 000 волта?

— Трийсет хиляди. Технологиите се усъвършенстват. След като си запозната с инструмента ми, знаеш на какво е способен. Моля те още веднъж да признаеш грях, истински грях и да се покаеш от сърце.

— Хей, направих каквото поиска. Наистина се чувствам зле, че свирката ми беше калпава. Едно момиче трябва да има стандарти.

Майкъл въздиша.

— Франсис, може ли да сложиш камерата на триножника, моля? Нуждая се от помощта ти.

— Да, братко.

Камерата се разклаща и след малко отново става статична. Франсис се появява в кадър.

— Много хора смятат, че употребата на пиканя по външните части на тялото като гърдите и гениталиите е изключително ефикасно. Болезнено е, съгласен съм, но установих, че вътрешната употреба е много по-добра.

— Аз също — съгласява се Кърби. — Е… къде? В устата, в задника или в котенцето ми?

— В гърлото ти — отвръща Майкъл. — Опитай се да не се задушиш със собственото си повръщано, защото ще умреш.

Лявото око на Кърби потреперва едва. Това е първият знак за пропукване във фасадата ѝ до този момент.

— Дръж ѝ главата — нарежда Майкъл на Франсис.

Сестра му я хваща с две ръце, за да не се движи. Той поставя пиканята пред устата ѝ.

— Можеш да я отвориш сама или ще удрям зъбите ти, докато не изпопадат.

Кърби не се усмихва и не се шегува, а отваря уста.

— Последен шанс — казва Майкъл. — Искаш ли да се изповядаш?

Кърби изплезва език и издава „аааааа“, все едно е отишла на лекар, който да ѝ прегледа гърлото.

Майкъл не се поколебава. Той промушва пиканята между зъбите и я навира в устата ѝ. Бързо стига до гърлото, тъй като лицето на приятелката ми почервенява и тя започва да се дави. Франсис маха ръце от главата ѝ. Движенията ѝ са обиграни; правили са това и преди.

Майкъл натиска бутона на инструмента за мъчения.

Резултатът е мигновен и отвратителен. Тялото на Кърби се изпъва от електричеството, което кара мускулите ѝ да се свият. Очите ѝ се ококорват, а зъбите ѝ стискат пиканята с такава сила, че се изненадвам, че не се разклащат. По краката ѝ потича урина. Коремът ѝ се издува. Вероятно дефекира против волята си. Всичко трае само момент, но изглежда като часове.

Майкъл пуска бутона. Кърби отваря уста и той изважда пиканята. След нея се надигат повръщано и конвулсии. Цялото тяло на приятелката ми се тресе от спазми, докато мускулите и мозъкът ѝ се чудят как да реагират на случилото се. Столът ѝ се килва настрани и тя отново пада на дървения под. Очите ѝ пърхат. Спазмите постепенно отшумяват. Чувам дишането ѝ — дълбоко, накъсано, стенещо.

Известно време Майкъл просто стои и я гледа. Отива зад нея, навежда се и я вдига. Не мога да повярвам колко различна изглежда отпреди десетина секунди. Лицето ѝ е плувнало в пот, брадичката и гърдите ѝ са в повръщано, а очите ѝ изпитват трудности да се фокусират.