Коди Макфейден - Тъмната страна

Съществуват радикални елементи, които смятат Майкъл и сестра му за герои, революционери. Попаднах на уебсайт, който продаваше тениски с надписите „Цялата истина или адски огън“ и „Само Бог може да съди близнаците Мърфи“.

Всичко това щеше да ме отврати, ако подкрепата за тях не беше нищожна. Повечето християни или поне мнозинството порицаха всичко сторено от тези чудовища. Много хора написаха отворени писма в знак на извинение към семействата и жертвите от името на християните и католиците и това ми напомни за една част за водещия принцип на любовта от „Катехизис на Католическата църква“, която отец Йейтс ми беше прочел. Хубаво е да видя, че за мнозина това не са просто думи.

Близнаците Мърфи си остават множество от противоречия за мен. Аз разбирам чудовищата и начинът, по който го правя, е като хармонизиране с някаква мрачна мелодия. Не мога да я възпроизведа точно, но мога да намеря тоновете с една октава под или над основния и оттук предусещам каква ще е песента им. Донякъде влизам в ритъм с Майкъл и сестра му, но много нюанси продължават да ми убягват.

Почти винаги фанатизмът при серийните убийци е просто димна завеса. Терористичните лидери, които проповядват смърт в името на Бог, не се интересуват от него, а просто обичат да убиват. Хитлер е говорил за подсилване на арийската раса, но всъщност просто е бил поредният сериен убиец.

Забелязах доказателства, макар и дребни, че Майкъл и Франсис изпитват сексуално удоволствие от престъпленията, които извършиха. Лекарят в женския затвор, където Франсис е затворена, потвърди, че все още е девствена. Двамата така и не поискаха помилване от смъртната присъда.

Истински вярващи ли са? Или дълбоко в тях има заровена някаква мрачна наслада, за която дори самите те не подозират?

— Наистина ли искаш да знаеш? — пита той.

— Не, Майкъл, просто днес имам малко свободно време и дойдох да си побъбрим. Разбира се, че искам да знам.

Той скръства ръце и се усмихва.

— Тогава ми изповядай нещо. Не е нужно да е голямо. Изповядай го и ти давам думата си, че ще ти разкрия какво направих с другите.

Обмислям предложението му. Никога не е добра идея да се пазариш в стаята за разпити. Веднъж получили каквото желаят, престъпниците повече не се нуждаят от теб и може да те отрежат. Изборът на наркотик на Майкъл е истината.

— Закълни се в Бог — казвам аз.

— Моля?

— Закълни се в Бог, че ще отговориш на въпроса ми, ако ти изповядам нещо.

Той свива рамене.

— Добре. Кълна се в Бог.

Сядам на стола и се замислям. Майкъл няма да е доволен от нещо като мастурбация. Трябва да е лично, да е трудно за изричане и да звучи истинско, като в същото време почтеността ми не бива да бъде разклатена.

— Майка ми умря, когато бях на дванайсет — започвам аз.

— От какво?

— Рак на панкреаса.

— Съжалявам. Това е много болезнен начин да си заминеш.

— Да, така е. Към края си само стенеше и пищеше, ден и нощ. Болкоуспокояващите не действаха.

— Сигурно ти е било трудно.

Трудно? Беше истински ужас. Майка ми имаше дълга и гъста коса преди болестта. Радиацията я направи плешива като бебе. Винаги съм смятала, че едно от най-красивите неща в нея са очите ѝ. Заради болката постоянно ги въртеше, стискаше ги силно или плачеше. Чертите ѝ се бяха превърнали в скелетни очертания, а миризмата ѝ, онази майчина миризма, която някога беше успокояваща и естествена като дишането, се превърна в чужда и неприятна, във воня на болест и смърт.

Баща ми, благословен да е, беше добър баща, чудесен баща. Както и чудесен съпруг на майка ми. Въпреки това не можеше да издържи прекалено дълго до леглото ѝ. Посещаваше я за час и после два дни се възстановяваше. Затова отговорността за мама падна върху мен. Стоях до нея, галех челото ѝ, пеех ѝ и плачех с нея. Тя си беше у дома, където бяхме наели медицинска сестра да се грижи за нея, но исках да ѝ помагам с повечето неща. На дванайсет години сменях памперса ѝ и това едновременно ме отвращаваше и радваше.

— През последните няколко седмици ме молеше всеки ден — понякога по два пъти на ден — да я убия.

Убий ме, убий ме, скъпа, стенеше отново и отново тя. Моля те, моля те, моля те, убий ме и всичко да свършва, о, мили Боже, искам всичко да свърши…

— Мама беше католичка. Жена с изключително силна вяра, която предаде и на мен. Въпреки това се молеше за самоубийство.

— Бог ни изпитва — казва Майкъл.

Поглеждам го и за стотна от секундата ме изпълва желание да го убия.