Коди Макфейден - Тъмната страна

— Това е всичко, от което имам нужда — казва Кали.

Обръщам се към отец Йейтс.

— Трябва да вземем потира, отче.

Той се намръщва.

— Направете го. Доколкото зависи от мен, повече никога няма да бъде използван.

— Нима отпечатъкът ѝ заличава присъствието на Бог? Мисля, че ѝ приписвате доста голяма сила.

Свещеникът намира онази усмивка, с която ме даряваше през цялото време, през което го предизвиквах със собственото си неверие и горчивина. Една лъжица толерантност, две щипки състрадание, доброта, доброта и здраво разбъркване.

— Не, не е заради това. Просто няма да позволя някаква част от тях да съществува заедно с този свят момент. Не го заслужават.

Мисля, че разбирам какво има предвид. Отец Йейтс беше обезпокоен от последните събития, но вярата му никога не е била в опасност. Недоверието в Бог е в моята градина, той винаги е бил лоялен.

— За какво ще се молите сега, отче?

— За правосъдие, разбира се.

Изкривявам уста, докато се изпълвам с още от тази мрачна горчивина. Като че ли няма край.

— Моето правосъдие или това на Бог?

— Няма нужда да се моля за Неговото. То е сигурно. Ще се моля за твоето.

— Много сме близо — казва Кали, докато шофираме обратно към службата. — Съвсем скоро ще разберем кои са.

— Да.

— Сигурно е хубаво да притежаваш вярата на този човек.

— Предполагам, че е така. Да считам ли, че ти не вярваш като него?

Приятелката ми се засмива и лапа хапчето викодин, което държи в ръката си.

— Вярвам в себе си и в неколцина избрани, което си е достатъчно трудно.

По дяволите , мисля си аз.

— Ами ти? — интересува се тя.

— Питай ме пак, след като го заловим. Ще ти кажа нещо, ако обещаеш да си държиш голямата уста затворена.

— Това е най-тежката обида, която съм чувала — въздиша тя. — Но ще ти позволя да ми кажеш.

— Двамата с Томи смятаме да живеем заедно. В разгара на всичко това поне успях да разбера чувствата си и няма как да не призная, че отец Йейтс изигра голяма роля.

Кали остава мълчалива за момент.

— Много се радвам за теб, Смоуки.

Гласът ѝ е изпълнен с облекчение, изпуска напрежението и това ме озадачава, докато не я поглеждам и не разбирам.

— Тревожиш се прекалено много за мен, Кали. Щях да се оправя.

— Това е… — Тя преглъща, поклаща глава и ме дарява с една от онези мегаватови усмивки. — Това е едно от многото неща, които добрите приятелки правят.

Пресягам се, за да я докосна, но бързо си отдръпвам ръката. Интимността с Кали е съвсем друг танц.

— Да вървим да хванем убиеца, приятелко.

Това можем да го споделим. Няма проблем.

— Отец Стрейн беше много отзивчив — казва Алън. — Когато му обясних какво търся и защо, той веднага се сети. Инвалид. Някакъв тип в количка, който бил пияница и един ден излязъл на улицата, бил блъснат и парализиран от кръста надолу. Сприятелил се с Лиза Рийд.

— Хитро. Защо името му не изскочи, когато Лиза беше убита?

— Бил е умен. Измислил е някаква история, че отива да се сдобри с дъщеря си. Трябвало е да лети за Калифорния, за да се срещне с нея, няколко дни преди пътуването на Лиза. Предполагам, че вече е убил Амброуз, преди да напусне църквата. Вероятно е останал в къщата му, докато Лиза тръгне, и след това я е последвал до Тексас и обратно.

Във всичко това има логика и то подобрява представата ни за него: интелигентен, решителен, организиран. Във всички предишни убийства е изпращал Андреа при жертвите. Тя е била тяхното публично лице. С Лиза е можел да излезе под светлината на прожекторите. Сигурно това е било много задоволително за него.

— Алън, искам двамата с Кали да си размените местата и да провериш отпечатъка от „Спасителят“ в АСПО. Кали, искам да се обадиш на криминолозите в Западна Вирджиния. Нека отидат в църквата на Стрейн и да проверят дали там също има отпечатък.

— Мислиш ли, че ще е на потира?

— Той ще е първото нещо, което бих проверила.

Нашият човек не би устоял. Все пак вече не се крие, нали? Вероятно се е усмихвал, без дори да го съзнава, когато е оставил отпечатъка си за нас.

— Готово — провиква се Алън.

Отивам бързо до бюрото му. На монитора му има снимка на Андреа Тру. На нея е по-млада, с по-къса коса, но няма никакво съмнение, че е тя.

— Франсис Мърфи — прочитам аз. — Защо е в базата с данни?

— Има криминално досие. — Алън скролва надолу. — Виж това: арестувана е за нападение над католически свещеник. Същият този свещеник по-късно е бил арестуван за посегателство срещу дете и… нека видим… съдията не я е оневинил, защото не е била едно от децата, които духовникът е насилвал. Падал си е по момчета.