Коди Макфейден - Тъмната страна

Точно пред очите ти е, точно пред очите ти е, точно пред очите ти е…

Думите се надигат в мен като безспирни вълни, които никога не стигат брега. Подлудяващо е. Опитвам се да бъда Луната и да ги привлека към мен с гравитацията си. Приближават се, но изчезват, преди да се разбият.

— Продължавай — казвам аз.

— Нуждаел се от достъп, затова е трябвало да бъде там, но никой не си го спомня.

Насилвам се.

Вълните стигат брега.

Точно пред очите ти е…

— Защото той не е бил там — отвръщам развълнувана аз. — Разбирал е как действат групите, в които е трябвало да се внедри.

Разбирал е създаваната интимност, когато признаеш, че си отрепка, но хората, пред които го признаваш, те приемат, защото, хей, те също са отрепки.

— Искаш да кажеш, че някой работи с него — казва Джеймс. — С какво това е по-различно? Пак ще направи впечатление, ако си тръгне по време на изчезването на жертвите?

— Точно така. Но той не си е тръгвал, когато са изчезвали жертвите. Изчаквал е малко, може би няколко седмици, дори месец, и след това се е измъквал. Не се е нуждаел от алиби, защото е бил заедно с паството, когато жертвата е била отвлечена и убита.

Джеймс се намръщва.

— Теорията ти се базира на много предположения.

— Обаче логични, не мислиш ли?

— Да, така е — съгласява се той. — Трябва отново да се обадим на същите хора, но този път ще разширим обсега на въпросите си. Ще питаме за мъже, които са си тръгнали скоро след изчезването на жертвите, но не веднага.

— Питайте също кой е бил близък с жертвите — добавям аз. — Бил е до тях. Събирал е информация, запознавал се е с живота им.

— Знаеш ли, най-логично би било, ако са били последователни в действията си — намесва се Алън.

— Не те разбирам — казвам аз.

— Жертвите им са били нестабилни и непостоянни хора. Трябвало е да поставят бръмбара, да намерят жертва и да направят своя ход. Не са можели да си позволят да напуснат и да се върнат обратно, защото по този начин са рискували избраната жертва да се премести. Трябвало е да останат на същото място, докато не изпълнят задачата си.

— Е, и?

— Това означава, че е минавало много време между убийствата, нали? Избирал е жертва, хващал я е, снимал я е, убивал я е и се е местел на ново място. Това е сериозна логистика. Ние обаче разполагаме с три трупа за две седмици. Лиза Рийд, Розмари Зоненфелд и Валъри Кавано. Струва ми се, че е трябвало да стреля направо с поне една от жертвите, що се отнася до събирането на информация, не мислите ли?

— Доста добро предположение — съгласява се Кали, — но с коя?

— Лиза Рийд. — Джеймс го изрича в момента, в който си го помислям. — Трябва да е с нея. Тя е единствената различна жертва, единствената, която не е родена жена.

В мен отново се надига вълнение. Вълните се събират, тръгват напред и заплашват да стигнат заедно брега.

— Точно сега трябва да се съсредоточим върху Лиза и Розмари. Как е избрал Лиза? Как е попаднала в полезрението му? Тя не е ходела в обичайните му свърталища. Той е тръгнал след нея, не тя е отишла при него. Как въобще е разбрал за нея? Розмари е една от последните му жертви и има голяма вероятност отец Йейтс да си спомни нещо, някого, който е бил близък…

Спирам да говоря, когато една голяма вълна, една огромна вълна се разбива в брега, а грохотът ѝ не иска да стихне.

Точно пред очите ти е…

— Той вече ми го каза — прошепвам аз.

— Какво ти е казал? — пита Кали.

— Йейтс ми каза кой ѝ е бил близък, когато поискахме да говорим с приятелите на Розмари. Тя имаше само една. Андреа. — Преглъщам и поглеждам Алън. — Обади се на Йейтс. Разбери каква е фамилията на Андреа и провери миналото ѝ. Имам чувството, че ще разберем, че всичко е измама и тя отдавна си е заминала.

— Лиза Рийд се превърна в един вид вътрешен скандал за Църквата — споделя ми кардинал Рос. — Свещеникът на нейната църква е млад мъж, отец Стрейн. Той е част от малка, но нарастваща група свещеници, които са млади, умни и склонни към несъгласие — макар и уважително — по някои теми с Рим.

— Предполагам, че изповядването на транссексуален е една от тях?

— И да, и не.

Намръщвам се.

— Звучи ми сложно.

— Позицията на Църквата относно хомосексуализма не се е променяла. Хомосексуалността се смята за грях. Транссексуалните индивиди, които сменят пола си от мъж на жена, се смятат за хомосексуалисти, които са се възползвали от ползите на съвременните технологии, за да променят външния си вид според вътрешните си желания. Фактът за тази промяна не се взема под внимание от Църквата и не премахва истината, че Бог ги е създал такива, каквито са се родили.