Коди Макфейден - Тъмната страна

— Как се става кардинал? — питам аз.

— Папата ги назначава. Наричат ги „принцове на Църквата“. Очевидно това е голяма чест и се оказва след дълги години на служба. Първо ставаш свещеник, после вероятно помощник-епископ, после епископ и накрая архиепископ — позиция, която също се назначава от папата. Кардиналите се избират от архиепископите. Те са най-влиятелните хора в Католическата църква след самия папа. Те избират нов папа, когато старият почине. Понастоящем са само 180-200, което е много, много малък процент на глава от населението, като се има предвид размерът на Католическата църква. Грубо се падат по един-двама кардинали на осем-девет милиона католици.

— Предполагам, че имат пряка връзка с папата? — питам аз.

— Да.

Това ми дава много по-ясна представа за човека, който се качва с асансьора към офиса ни, за да се види с мен. Той ще е умен, упорит и свикнал да раздава нареждания. Най-важното за нас и за целите ни е, че този мъж може да взема решения и да дава заповеди, които другите ще послушат.

Надявам се да не е задник.

— Мислиш ли, че носят нещо под робите си? — пита Кали.

— Панталони, скъпа, всички носим панталони.

Обръщаме се по посока на гласа, който е плътен баритон и напълно характерен за един кардинал.

Адам Рос е изключително висок, около метър и деветдесет и пет. Много е слаб, макар и не нездравословно. Косата му е сива. Лицето му е издължено и се вписва чудесно с височината му; макар да не е грозно, то носи следите на годините. Според мен е минал шейсетте. Очите му са тъмни и ни гледат с определена тежест и сериозност. Облечен е в семпли черни дрехи, типични за духовниците: панталони, риза, сако и бялата якичка, от която виси голям сребърен кръст. Простотата на облеклото му обаче не може да попречи на силното му присъствие. Човекът изпълва помещението.

Явно е дошъл сам, което ме изненадва.

Протягам ръка.

— Добре дошли, кардинале.

Той се ръкува с мен и ми се усмихва. Държи ръката ми малко по-дълго от необходимото и оглежда белезите ми.

— Благодаря ви, че ме приехте.

Представям му останалата част от екипа ми. Той оглежда офиса ни с известен интерес.

— Значи тук хващате убийците.

— Опитваме се, да.

Кардиналът отива до дъската и разглежда имената. Крачи около бюрата и кима одобрително.

— Най-важната работа често се върши в скромна обстановка. — Той ни поглежда и се усмихва. — Преди някой да се е обидил, не казвам, че офисът ви е лош. Това беше комплимент.

— Ние сме обикновени хорица — изрича Кали.

— Мисля, че това ви изказване е едновременно истина и лъжа, агент Торн. Вие сте изключително съсредоточени в една-едничка ужасна цел, но определено разбирате сложността на злото по-добре от мен.

Кали се ухилва.

— Струва ми се, че преувеличавате.

Кардиналът се засмива. Смехът му е приятен. Богат и несъзнателен.

— Рисковете на професията. Уверявам ви, че не съм бил нечестен в преценката си.

— Много мило, но може ли да минем на въпроса? — намесва се Джеймс.

Той облича в думи собствените ми мисли, макар и с повече враждебност, отколкото ми се иска. Кардинал Рос се съгласява, без да показва обида или нещо подобно.

— Разбира се. Вашият директор ми се обади. Запозна ме с подозренията ви, че този човек поставя подслушвателни устройства в изповедалните. Съжалявам, че се налага да попитам, но бихте ли ми обяснили как стигнахте до това заключение?

Разказвам му за Проповедника, като отново пропускам оставените в раните кръстове. Споменавам му за разговора с отец Йейтс и безмълвното му потвърждение относно Розмари Зоненфелд. Кардинал Рос потрива чело, когато приключвам, и изглежда много, много обезпокоен.

— Имате ли нещо против да поседна?

Алън му дава стол.

— Разбирам и съм съгласен, естествено. Няма друг начин, по който е можел да разбере. Това е наистина ужасно, ужасно, ужасно. Ако се разчуе, ще разтърси много сериозно вярата.

— Сигурен ли сте, че всъщност не се тревожите от още бъдещи съдебни дела, заведени срещу вас? — пита подигравателно Джеймс. — Църквата ви свърши чудесна работа в укриването на педофили през годините.

— Джеймс! — скастрям го аз.

Кардиналът вдига ръка.

— Недейте, агент Барет. Определено заслужавам да бъда смъмрен по този въпрос. Никога не съм укривал педофил, но членове на моята Църква са го правили и това е много унизително. Притесненията ми не са свързани с публичността, независимо какво си мислите. Тук става въпрос за вяра. Някой от вас някога изповядвал ли се е?