Коди Макфейден - Тъмната страна

Всички кимат. Никой не показва несъгласие. Може би всички са осъзнали, че това е наложително.

— Джеймс, искам ти, Кали, Алън и Джезабел да останете тук и да претърсите базата с данни, която направи. Съставете списък на църквите, които жертвите вероятно са посещавали.

— Къде отиваш, сладкишче? — пита Кали.

— При Джоунс, за да му съобщя лошите новини.

— Сигурна ли си за това? — пита заместник-директорът.

— Да, сър. В момента отсяваме информацията. От местопрестъплението в къщата на Кавано научихме, че Проповедника обича да използва наблюдателна техника. От семействата, с които успяхме да се свържем, получихме пълно потвърждение, че жертвите му са били католички. Как иначе би научил тайните им? Освен това той ни заведе там.

— Какво имаш предвид?

— Онази бележка в дневника на Лиза Рийд. Какво колекционирам? Това е въпросът и това е ключът. След това ни каза в първия видеоклип, че всичко, което ни е необходимо, за да го заловим, е точно там, във видеоклиповете. Освен това изненадата при повечето от жертвите е автентична — изглеждат шокирани да научат, че той вече знае тайните им, а не го разпознават.

Това го пропуснах преди и се скастрям вътрешно за него. Всички са смятали, че тайните им продължават да бъдат тайни. Защо не се сетих по-рано?

Дали защото бях прекалено разтревожена заради своята?

Заместник-директорът не проговаря известно време. Слага ръце зад главата си и се заглежда в нищото замислен.

— Това е политически кошмар, Смоуки. Не че принципно ми пука, но в този случай ще ни попречи да заловим този тип. Ако отидем с тежката артилерия в някоя католическа църква, ще ни кажат да си го начукаме.

— Да — съгласявам се аз. — Свещеници, които опипват момченца? Лошо, лошо, лошо. Подслушвателни устройства в изповедалните? Уха. Мисля, че трябва да им покажем, че сме на тяхна страна. Да ги направим наши съюзници, а не врагове.

Джоунс се намръщва.

— Как предлагаш да се случи това?

— Доколкото ни е известно, тук не става въпрос за цяла Америка. Ще работим върху проблема на местно ниво, като за него ще знаем само моят екип, вие и директорът. Никой друг. Директорът ще се свърже с някого в Църквата, който има достатъчно власт, за да поговори с колегите си. Ще ни уреди достъп, а ние ще пазим всичко в тайна. Няма нужда дори да разясняваме на местните свещеници проблема, ако не искат да го правим.

— Ами отец Йейтс?

— Той няма интерес да раздухва случилото се, повярвайте ми. А и е лоялен към Църквата и предполагам, че висшестоящите му знаят това.

— Идеята ти може и да сработи — съгласява се Джоунс.

— Ще сработи. Съмнявам се Католическата църква да е по-различна от всяка друга бюрокрация, когато се стигне до някои неща. Хората бранят достатъчно отдадено териториите, бюджетите и работата си, за да позволят на някакъв проблем да се изпречи на пътя им. Бих се обзаложила дори, че няма да искат папата да разбира за това.

— По твоите думи изглежда, че приличат на нас — казва заместник-директорът, като в шегата се крие огромна доза истина.

— Просто оцеляване на видовете на равнище групов организъм, това е всичко.

— Така е.

— Бездруго този подход ми харесва повече. Работата на Проповедника обърна всичко с главата надолу. Той смята, че е пророк, който проповядва истината и кара хората да мислят, говорят и мечтаят за Бог. Колкото по-малко хаос му позволим да създаде, толкова по-добре ще се чувствам.

— Съгласен. А сега ще се обадя на директора.

— Дават те по новините — казва ми Джезабел, когато се връщам обратно в офиса.

— Радвам се, че няма телевизор тук.

Тя се усмихва.

— Не се тревожи, мога да го включа на компютъра. — Посочва монитора на Алън. — Може ли?

— Разбира се.

Тя натиска няколко клавиша и въвежда парола. Миг по-късно се появява друг десктоп.

— Всъщност това, което виждате, е моят компютър. Контролирам го дистанционно. — Джезабел отваря някаква програма и на екрана се появява видеоплейър. Картината тръгва.

Журналистката изглежда позната.

— Тя беше в дома на Кавано — казвам аз, когато се сещам откъде я познавам. — Умната.

Онази, която ни забеляза да пристигаме и накара оператора си да ни заснеме.

Гледам как слизаме от колата. Новинарката започва да коментира.

— В този спокоен краен квартал на Бърбанк тази сутрин е намерено мъртво в леглото си десетгодишно момиче. Не след дълго полицията се появи на мястото, което, разбира се, не е изненадващо. Изненадваща е обаче появата на тази жена: агентката от ФБР Смоуки Барет.