Коди Макфейден - Тъмната страна

— Добро котенце — казва тя и погалва мъртвото животно зад ушите.

Радва се, че котката не ѝ измяуква в отговор. Много се радва.

Валъри си дава минута, за да се отпусне, да се наслади на този кратък момент да бъде себе си, да пусне на свобода истинската си същност.

Трудно е да се преструвам на нормално момиче през цялото време, мисли си тя. В моменти като този се чувствам най-свободна.

Валъри, макар и само на десет, е наясно, че трябва да крие истинското си лице. Действа много внимателно, откакто започна да убива котки. Заравя ги тук, зад храстите, за да не оставя видими следи. Трудно ѝ е, но може да чака. Защото видя бъдещето. Ще стане голяма и един ден ще разполага с много повече свобода. Един ден, мисли си тя, ще умее дори да шофира.

Кой знае какво ще може да убива тогава?

Валъри няма представа, че тези мисли предизвикват широка усмивка на лицето ѝ. Белите ѝ зъби проблясват на слънцето, а русата ѝ коса потрепва на лекия полъх. Тя гали мъртвата котка в скута си, докато мечтае.

— Мили Боже — промърморва Алън.

Мълчалива съм, както и Кали.

Очевидно е, че Валъри е нямала представа, че я снимат. Самото видео е черно-бяло и с високо качество. Мястото, от което е направено, ми дава една идея. Ставам от дивана и отивам до плъзгащите се стъклени врати, които водят до задния двор.

Излизам навън и оглеждам внимателно наоколо. Басейнът е чист и син. Тревата е зелена, окосена и перфектна. Вдясно и вляво има храсти. Те образуват непрекъснат ред от началото на двора до края му от двете страни. Между храстите и бетонните стени, които играят ролята на ограда, има разстояние от около трийсет сантиметра.

Няма много пространство, но все пак е достатъчно за едно десетгодишно дете.

Избирам си десния ред и тръгвам към него. Тъй като съм ниска, ми е трудно да видя какво има зад храстите, затова се подпирам на стената и се надигам на пръсти.

Тревата свършва до храстите, а от другата им страна има само пръст. Виждам малките петна обърната земя, които са били загладени.

Осем или десет, мисля си аз. Вероятно всички са на мъртви котки.

Валъри Кавано, сладката русокоса Валъри с перфектната коса и зъби е била малка психопатка.

Затварям очи и си припомням видеоклипа и ъгъла, от който е сниман. Отварям ги и се завъртам надясно. Вървя по реда с храсти до края и се навеждам напред. Намирам онова, което търся.

— В края на храстите има поставена камера — казвам аз, когато се връщам обратно в къщата. — Валъри е нямала представа, че той я е наблюдавал.

— Откъде е знаел къде да я сложи? — пита Алварес.

— Нямам представа — лъжа аз.

Кали повдига вежда, но не казва нищо. Алън поглежда ноктите си.

— Да догледаме клипа. — Сядам отново на дивана.

Кали го спря на пауза, когато излязох на двора. Пуска го отново.

Гледаме как Валъри копае дупка с малка градинска лопатка. Маха хавлията от мъртвата котка. Държи трупа ѝ за кожата на врата, поглежда я в очите за момент, свива рамене и я пуска в дупката. Запълва я отново с пръст и внимателно я заглажда. Сгъва хавлията. Виждаме лицето ѝ за последно, преди да стане и да излезе от храстите. Изглежда блажено щастлива, красива, спокойна и смирена.

Видеото продължава да ни показва бетонната стена, храстите и обърнатата пръст още минута, преди да се върне обратно на Проповедника и неизменната му броеница.

— Виждате ли? — казва той. — За злото няма възраст. Щом това е така, то тогава същото се отнася и за истината. Слушайте внимателно, родители. Малката Валъри е краен пример, но служи като предупреждение. Виждате ли какви неща правят децата ви?

Проповедника размърдва ръце и ги отпуска с дланите върху масата.

— Да се върнем на втората част от този урок — факта, че липсата на покаяние прави една изповед лъжа.

Появява се снимка. Направена е от видеото с удушената котка на Валъри. В момента, в който маската на детето е паднала изцяло. Виждаме ококорените му очи, мрачната радост и върха на розовия му език в ъгълчето на устата. За Валъри това е момент на пълен екстаз.

Снимката остава на екрана и Проповедника продължава да говори като някакъв коментатор.

— Представете си как това дете изповядва престъплението си. Представете си го как лее крокодилски сълзи, докато обяснява за мрачното нещо вътре в себе си, за битките, които води срещу изкушенията на Сатаната. Представяте ли си го? А сега погледнете отново снимката и се запитайте дали чудовището, което виждате тук, може наистина да се покае?