Коди Макфейден - Тъмната страна

Човекът, който държи малката камера, се казва Джеф. Той е много млад, с кестенява коса и не изглежда достатъчно голям, за да е тук. Въпреки това се държи мъжки; насочва камерата към трупа на Валъри, без да потрепне.

Доктор Уиймс пада на колене, за да разгледа раната ѝ.

— Прилича на отвор, малко по-голям от сантиметър в диаметър, не е груб. Използваният инструмент е бил много добре заострен. Разрезите са направени от страната на първата рана. Чисти са, вероятно нанесени със скалпел или подобно острие. — Съдебният лекар използва пръстите си, за да опипа внимателно около раната. — Напипвам твърд предмет под кожата.

Усещам прилив на адреналин. Вълнувам се и в същото време се срамувам от това вълнение. Смъртта ѝ трябва да тормози мислите ми по-дълго. Единственото, за което мога да мисля сега, е какво може да ми даде, а не какво ѝ е било отнето.

Доктор Уиймс вдига глава и поглежда в камерата.

— Вече бяха направени снимки на раната. Смятам да извадя предмета. — Той взема малка чантичка, която не съм забелязала досега. Това е докторска чантичка в черен цвят. Прилича на реликва от петдесетте години.

Това е неговият инструментариум, мисля си аз.

Смятам, че подобен поклон към ретро аксесоарите е малко плашещ. Нещата, които си имат работа със смъртта, трябва да притежават естетическа форма.

Уиймс отваря чантичката и я претърсва, докато не намира нещо, което прилича на прекалено големи пинцети.

— Ако някой от присъстващите е със слаб стомах — казва той и се навежда над раната, — да погледне настрани или да излезе. Нямаме нужда от повръщано на местопрестъплението.

Никой не помръдва. Джеф снима спокойно случващото се.

Доктор Уиймс бързо и безцеремонно вкарва пинцетите в раната.

— Усещам някакъв твърд предмет — потвърждава той. — Трябва да го завъртя, за да го извадя, без да нараня допълнително кожата. Почакайте малко… ето. — Изважда бавно пинцетите.

— Кучи син — промърморва Алън.

Сребърен кръст. Размерите му са почти същите като на другите.

Уиймс слага кръста в найлонова торбичка, след като е заснет на камерата и са му направени снимки.

— Значи е вашият човек — констатира Алварес.

— Така изглежда — съгласявам се аз. — Въпросът е защо е избрал нея? Той преследва хора с големи тайни. Каква тайна може да крие едно десетгодишно момиче?

— Аз самата имах доста на тази възраст — намесва се Кали. — Но не трябва да забравяме, че се развивах много по-бързо от останалите.

Мобилният ми телефон изчуруликва.

— Барет.

— Джеймс е. Три неща. Добре се движим с разпитването на семействата. Дотук сто процента от жертвите са били практикуващи католички.

Поредният прилив на адреналин.

— Чудесно, Джеймс. Какво друго?

— Трябва да обмислим изтеглянето на наблюдението на къщата на Бестър. Проверих го къде се е намирал по време на убийството на Лиза Рийд. Бил е на бизнес пътуване в Сан Франциско.

Намръщвам се.

— Нужно ни е повече от това…

— Ще го получиш, когато чуеш третото нещо.

— Слушам те.

— Човек от „Компютърни престъпления“ е в постоянна връзка със служителите на User-tube. На всеки половин час проверяват дали има направени нови опити за качване на клипове от страна на Проповедника.

— И?

— Засекли са един. Отнася се за Валъри Кавано.

— Проклятие! — Потривам слепоочията си.

— Да се върнем на Бестър: новият видеоклип не е публикуван от неговото IP. Полицаите пред дома му казаха, че си е бил у дома и е спял, когато Валъри Кавано е била убита. Не е той, Смоуки.

Въздишам.

— Съгласна съм. Отмени наблюдението. — Навеждам се леко напред и усещам как нещо вътре в мен се опитва да се съсредоточи. — А сега ми кажи повече за новия клип.

Джеймс остава мълчалив за известно време. Прекалено дълго.

— Различен е. Не я е снимал, преди да я убие.

Това ме обърква.

— Не разбирам.

— Ще ти изпратя видеото на имейла. Гледай го. Много лоша работа, много. Направо ще опустоши семейството.

Постоянната язвителност в държанието на Джеймс я няма. Той звучи някак си смирен, обезпокоен. Това ме тревожи много повече и заменя адреналина с хлад.

— Колко лоша?

Отново настъпва това прекалено дълго мълчание от негова страна.

— Истински кошмар.

Кавано имат безжична интернет връзка, а Кали носи лаптопа си. Отиваме в дневната, проверяваме електронната ми поща и сваляме клипа, който Джеймс ми е изпратил.

Седнала съм до Кали на дивана, Алън е от другата ѝ страна, а Алварес е зад нас.