Коди Макфейден - Тъмната страна

Улавям собствения си цинизъм и се опитвам да го озаптя. Няма нищо на тези снимки или в тези усмивки, което да подскаже, че щастието им не е истинско или че самите хора на тях са изкуствени.

Сега не се усмихват обаче, мисля си аз. Хрумва ми, че Алекса беше на десет, когато умря, както и Бони, когато дойде да живее при мен.

Магическо число.

— Стигнахме. Слагайте си ръкавици и хартиени обувки — казва Алварес и посочва оставените пред стаята кутии.

Подчиняваме се и в същото време усещаме миризмата. Тя е смесица от латекс и кръв.

Влизаме в стаята. Всичко е розово с малки принцеси на максимум. Стените са розови, а леглото е с балдахин и с накъдрени розови чаршафи и юрган. Различни плюшени играчки служат за украса както на леглото, така и на пода. В стаята има малко бюро — розово — с компютър върху него. Забелязвам, че мониторът е включен.

Валъри е онази, която привлича вниманието на всички в тази стая. Тя лежи по гръб, а ръцете ѝ са скръстени на гърдите ѝ. Очите ѝ са широко отворени. Русата ѝ коса е разпиляна около главата ѝ. Кръвта е потекла отстрани на тялото ѝ и е попила в розовите завивки и бежовия мокет, за да остави петна в цвят бордо след себе си. Устата ѝ е затворена. Този път белите ѝ зъби не се виждат.

— Гола е — отбелязва Алън.

— В позата ѝ обаче няма нищо сексуално — отвръщам аз. — Сякаш ги изпраща на онзи свят, както са дошли в този.

— Да.

Обръщам се към Алварес.

— Кой я е намерил?

— Бащата. Не слязла за закуска и той се качил да я види. Намерил я така.

— Бащата не я е докоснал — отбелязва Кали. — Странно.

Има предвид, че Валъри е останала непокътната след смъртта си. Това личи от начина, по който се е стичала кръвта.

— Попитах го за това — отвръща Алварес. — Отговори ми, че е разбрал, че е мъртва. От отворените ѝ очи и бледата ѝ кожа.

— Разбирам какво е имал предвид — признавам аз.

Във Валъри няма никаква искра живот. Тя прилича на студен манекен.

— Следи от влизане с взлом? — пита Алън.

— Две. Вратата, която води от задния двор до гаража, и вратата, която води от гаража в къщата. И двете са били умело отворени. Ако нашият човек е извършителят, то той е отворил външната порта, която води до задния двор, след което е отворил врата номер едно, после врата номер две и е влязъл.

— Няма ли алармена система? — питам аз.

— Не. Нито пък куче. Лош късмет.

— И все пак си е доста дръзка постъпка — констатирам. — Дошъл е тук през нощта и я е убил, докато родителите са спели.

— Съвпада ли с начина на действие на вашия човек? — пита Алварес.

— Обича да поема рискове и ни предупреди, че ще убие дете.

Детективът посочва леглото и Валъри.

— Какво ще кажете за това? Изглежда ли ви истинско?

— Разполагаме само с още две местопрестъпления, с които да сравним това. Всичко е същото освен възрастта на жертвата, което е обезпокоително. Също така не оповестихме нещо важно относно методите му. — Споделям му за кръста, който Проповедника вкарва в телата посмъртно. — Ако не намерим такъв, значи си имаме работа с имитатор.

— В този случай ще се наложи да обърнем сериозно внимание на родителите — въздиша Алварес. — Чудесно. Не знам кое ще е по-добре.

— Какво ще кажеш още сега да проверим този факт, сладкишче? — пита Кали. — Къде е съдебният лекар?

— Отвън е, подготвя линейката за тялото. Ще го повикам.

— Колко навътре беше поставен кръстът в другите жертви?

Доктор Уиймс, съдебният лекар, е привлекателен и сериозен мъж на средна възраст.

— Точно под кожата, до гръдния кош — отговаря Кали. — Трябва да го усетите, ако направите палпация 13 13 Медицински термин, който означава „опипване“ — метод на изследване, при който чрез лек натиск с ръце върху повърхността на тялото се определя формата, размерите на органи или патологични формации. — Б.пр. .

— Няма да е много удачно да го махна тук — размишлява на глас съдебният лекар.

— Но няма да е незаконно — изтъквам аз — и ако го снимате, ще имате всичко необходимо. Времето не е на наша страна, докторе.

Трябва да му се признае, че Уиймс не се колебае дълго.

— Добре. Детектив Алварес, ако донесете служебния диктофон, ще я прегледам и ще извадя кръста, ако е вътре.

Записването на местопрестъпленията с диктофони и видеокамери се е превърнало в често срещана практика при много разследвания, особено на онези, които привличат общественото внимание. Това е нож с две остриета: ако се направят процесуални грешки, те ще бъдат записани от камерата и ще се превърнат в материал за нападки. Важи и обратният случай — ако записът казва, че си свършил добре работата, значи си я свършил добре.