Коди Макфейден - Тъмната страна

— Ако съм права, общият знаменател между всички жертви е, че са били отдадени католици. Трябва да намерим начин да потвърдим това, без да издаваме причината, поради която искаме да получим тази информация.

— Какво искаме да научим? — пита Кали, която влиза в офиса с чаша кафе в едната ръка и поничка в другата. Алън върви след нея.

Разказвам им отново хипотезата си.

— Ти да видиш! — възкликва приятелката ми, когато приключвам. — Това ще предизвика някои вълни.

— Ще ми се да избегнем точно това, ако е възможно.

Джеймс се намръщва.

— Въпросът е морален. Имаме някаква представа как подбира жертвите си. Вероятно трябва да обявим публично какво знаем, за да предупредим всички, които са решили да споделят важни тайни по време на изповедите си.

Интересна гледна точка, която не бях обмислила.

— Ще стигнем дотам, когато му дойде времето — казвам аз. — Засега трябва да разберем дали жертвите са били католици. След като потвърдим това си подозрение, ще продължим с изграждането на стратегията си.

— Можем да го направим под формата на въпросник — размишлява на глас Джезабел. — Ще се обадим на семействата и ще им зададем поредица от основни въпроси, като им обясним, че се опитваме да съберем всякаква информация, която може да ни помогне със случая. Единият от въпросите ще бъде свързан с религията. Така няма да привлечем никакво внимание.

— Чудесна идея — отвръщам аз. — Заемете се с Джеймс. Кали, искам да отидеш до „Спасителят“. Отец Йейтс ни очаква. Трябва да претърсим изповедалнята за подслушвателни устройства.

— Това не е по моята специалност. Аз съм криминолог, не се занимавам с електроника, нали се сещаш?

— Обади се на Томи. Той е експерт в тази област. Може да ти каже всичко, от което имаш нужда.

Кали повдига вежда.

— Вие двамата говорите ли си отново?

— И така може да се каже.

— Смятах, че ще видя онази „току-що се чуках“ аура около теб — казва приятелката ми.

— Много по-интересно е от това, но ще ти разказвам по-късно, не сега.

Кали взема чашата с кафе и дамската си чанта и размахва пръст към мен.

— Не си мисли, че ще забравя.

— Това е последната ми тревога. О, Кали? — Тя спира и се обръща. — Обади ми се веднага, за да ми кажеш какво си намерила.

Защото искам да съм сигурна, че моята изповед не е записана някъде , помислям си аз, но не изричам опасенията си на глас.

Малко е вероятно един толкова умен убиец да остави бръмбара, след като си е свършил работата, особено когато това може да ни даде допълнителни следи, но както казваше майка ми, по-добре провери, за да не съжаляваш.

Кали козирува с два пръста.

— Аз какво да правя? — пита Алън.

Вратата на службата рязко се отваря, преди да мога да отговоря. Заместник-директорът Джоунс влиза вътре. Целият е пребледнял.

— Закъсняхме.

— Валъри Кавано, на десет години. Намерена мъртва в стаята си тази сутрин. Прободена е от дясната страна на тялото като останалите.

Намираме се в офиса на заместник-директора. Алън е седнал. Аз крача напред-назад. Искам да пищя или да застрелям нещо; изпитвам такава вина, че ми се повдига.

— Знаем ли дали е католичка?

Джоунс се намръщва.

— Какво общо има това със смъртта ѝ?

Нямах време да го запозная с теорията си. Сега го правя.

— Това би обяснило всичко — съгласява се заместник-директорът. — Как получава информацията си, религиозната тема. Всичко съвпада.

— Не искам да огласяваме тази информация засега. — Запознавам го с идеята за въпросника.

— Добре. Нека Джеймс и Джезабел се заемат с него, а след това искам двамата с Алън да отидете в дома на Кавано.

— Възможно е да е имитатор — предполага Алън, — който се възползва от отворилата се възможност.

— Родителите? — питам аз.

Колегата ми свива рамене.

— Всичко е възможно.

Трябва да допусна, че има голяма вероятност да е прав. Единият или двамата от родителите може да са гледали новинарските емисии за Проповедника и да са убили Валъри по същия начин с надеждата да хвърлят вината върху нашия сериен убиец. Повечето деца жертви са убити от единия или от двамата си родители.

Само че този път не мисля, че някой друг го е сторил.

— Внимавайте с тази теория — нарежда Джоунс. — Доколкото разбрах, се е наложило да упоят майката.

— Форматът е много лесен — обяснява Джезабел, докато чета въпросника. — Ще запазим двама души на телефонната линия. Тъй като вече потвърдихме самоличността на всички жертви, двамата с Джеймс ще вземем останалите четирима и ще започнем да звъним на семействата. Може да се наложи да се обаждаме до късния следобед, но ще свършим всичко днес.