Коди Макфейден - Тъмната страна

— Това е доста интересно — отбелязва той. — Може би трябва да обърнем по-сериозно внимание на отчето. Подобен контрол е рядко срещано явление, ако не си трениран за него.

— Йейтс не е нашият човек — отвръщам аз.

— Сигурна ли си?

Не трябва да съм. Заблуждавали са ме и преди. Доверявала съм се на ангели, които са се оказвали същински дяволи. Но този път съм сигурна.

— Да.

— Трезво ли гледаш на нещата?

С този си въпрос Алън деликатно ме пита какво е станало вътре в онази изповедалня, той няма да настоява и да ме притиска да му отговоря. Знае, че не бива да го прави, както не би искал да го направя аз, ако местата ни бяха разменени.

— Имаш разрешението ми да провериш миналото му, Алън. Свържи точките. Но можеш да бъдеш сигурен, че той не е нашият човек.

— Добре, добре — съгласява се приятелят ми и млъква, докато шофира в мрака. Градските светлини са навсякъде, приличат на мръсни диаманти върху фон от сиво кадифе. Това е Ел Ей в цялата си прелест и недостатъци. Винаги ще си остане някак си недодялан, но и достоен за уважение заради постоянния си стремеж към величие. — Това означава ли, че ще започнеш да посещаваш литургиите, да ядеш нафора и всичко останало? — пита той.

— Внимавай с подигравките. Този човек ми помогна. Той все още не е поправил нещата между мен и Бог, но имам чувството, че когато този случай приключи, ще съм се наситила достатъчно на католицизма.

— Амин.

— Ами ти?

— Не съм разговарял с Бог от втория път, в който видях мъртво бебе.

В нашата работа ставаме свидетели на прекалено тежки неща. Затова имаме проблем с вярата в Бог. Смятаме, че ако такъв съществува, то той или е бил надвит от дявола, или просто не му пука. Няма полза от Бог, ако на него не му дреме.

— Добре дошла у дома, пътнице — промърморвам си под носа, когато влизам през вратата.

Думите не ми се струват толкова безполезни, колкото предния ден. Изповедта остави чувствата ми изцедени, но не по лош начин. Това вътре в мен не е черна дупка, а по-скоро празна маса, която чака да бъде подредена.

Какво да сложа на теб? Нов сервиз или наследени стари прибори?

Може би по малко от двете.

Обаждам се на Томи.

— Здрасти — вдига той.

— Да не спеше?

— Не. Всъщност си мислех за теб.

— Това е добре, защото вече съм готова да говорим и трябва да ти споделя нещо. Можеш ли да дойдеш? Бони ще остане в Алън и Елейна.

— Глупав въпрос — отвръща Томи. — Ще се видим след малко.

Мъжът, който се появява на прага на вратата ми, е по-разпуснат от всякога. Гаджето ми не е маниак на тема външен вид — никога не съм си го представяла да прекарва половината си време пред огледалото, но винаги е сресан, избръснат и мирише на сапун. Точно сега брадата му е набола, всеки косъм на косата му като че ли е решил да прави какво си иска, а на ризата му има малко петно от храна. Пресягам се и го докосвам по бузата.

— Добре ли си? Изглеждаш ужасно.

— Чаках да ми се обадиш.

Отстъпвам назад смаяна.

— Заради мен ли е това?

Усмивката му е крива.

— Да си силен и издръжлив, е клише, Смоуки. Аз съм латино, ние показваме открито чувствата си. Или обичаме с цялото си сърце, или въобще не го правим. — Томи свива рамене. — Понякога е проблем.

Отново погалвам бузата му, изумена от мисълта, че е изгубил съня и спокойствието си заради мен.

Изненадана си, защото доста дълго време смяташе, че си безполезна , любезно отбелязва моят приятел гласът. Вероятно ще се съгласи, че си такава, когато му споделиш разкритата пред отец Йейтс тайна.

— Искаш ли бира? — питам аз.

— Да, но ако пия, трябва да остана да спя на дивана ти. Няма да ми е първата за тази вечер. Докато идвах насам, бях добре, но не се знае как ще съм след това.

Усмихвам му се.

— Ще рискувам.

Вземам по бира за двама ни от хладилника и се разполагам на дивана със свити под тялото ми крака. Започвам да дращя етикета на бутилката с нокът.

— Трябва да ти разкрия нещо, Томи. Не е никак хубаво. Опасявам се, че след като го направя, вече няма да ме искаш.

Той ме гледа с големите си тъмни очи и отпива замислен от бирата си.

— Наистина ли трябва да ми го кажеш?

Намръщвам се.

— Какво имаш предвид?

— Не е проблем да пазим някои от тайните си. Няма нужда да знам всичко за миналото ти, за да те обичам сега.

Ръката, с която държа бутилката, потреперва едва.

— В основи съм съгласна с това. Но трябва да ти споделя. Това нещо ме кара да се чувствам… — Търся правилните думи. — Имам чувството, че не съм жената, за която ме мислят всички.