Коди Макфейден - Тъмната страна

Не мога да говоря повече. Мога само да плача. Не го правя за себе си. Плача, защото едно от последните неща, които сторих по време на брака си, беше да излъжа. Плача, защото си представям, че Алекса щеше да има братче или сестриче. Но най-вече плача за това дете. То беше шанс да си върна някои от нещата, които Сандс ми открадна. Но в момент на агония аз отхвърлих този шанс. Не става въпрос дали е било правилно, или не да направя аборт, измъчват ме причините за това решение, болката, егоизмът, какъв е можел да бъде животът ми, ако не го бях направила, и нещастието да осъзная, че съм сторила нещо толкова ужасно, което никога няма да мога да върна или поправя.

Плача и отец Йейтс ме оставя да го правя. Той не говори, но усещам присъствието му и това ме успокоява.

Нямам представа колко дълго продължава това. Мъката се надува като балон. Не е изчезнала, но е някак си по-тиха.

— Смоуки, нямам намерение да ти чета пасажи от Библията. Наясно съм, че не си готова за това. Просто ще кажа: да, стореното от теб и причината да го направиш, са неправилни. Сама го знаеш. Но какво е истински грях? Какво прави стореното от теб толкова ужасно? Фактът, че си потъпкала дара на живота. Няма значение откъде си мислиш, че се е появил той — от Бог, от първичната супа или и от двете, но животът е дар и мисля, че го знаеш. Мисля, че го знаеш по-добре от повечето хора заради работата ти.

— Така е — прошепвам аз.

— В такъв случай не разбираш ли? Ако продължаваш да отказваш да си простиш, ако продължаваш да отказваш да получаваш любов, е все едно да продължаваш да грешиш — защото тези неща означават, че отказваш да живееш .

— Но отче… как мога да си позволя да бъда щастлива, наистина щастлива? Не мога да променя миналото.

— Ще изкупиш греха си. Няма да забравяш. Няма да си търсиш извинения. Ще се промениш . Отглеждаш дъщерята на приятелката си. Отгледай я добре. Бъди ѝ добра майка. Научи я да обича живота. Ако има мъж в живота ти, обичай го. Ако се ожените, не пази тайни от него. Имаш работа, която ти позволява да хващаш и пращаш в затвора онези, които отнемат живота на другите. Върши си задълженията добре и ще спасиш безброй животи. С право си страдала заради този грях, но ти не си зла, Смоуки, и е време, ако сама не можеш да си простиш, някой друг да го стори вместо теб. Опрощавам те. Може би ще ти е необходим цял живот, за да го направиш. Сега те опрощавам в името на Отца и Сина и Светия дух.

Това са просто думи. Не сме се одобрили с Бог, а и не знам дали някога това ще се случи. Може никога повече да не видя изповедалня отвътре. Тайничко смятам, че Исус е бил просто дърводелец. Но отец Йейтс е прав: когато споделиш тайната си с някого и видиш, че не идва краят на света, получаваш облекчение, каквото не съм си представяла. Чувствам се… пречистена. Скръбта все още е там, но няма проблем. Само хората, които преследвам, не съжаляват за делата си.

— Благодаря ви, отче.

Не знам какво друго да кажа.

— За мен беше удоволствие. — Имам чувството, че се усмихва. — Видя ли? Моята работа също не е лишена от приключения.

— Няма майтап — съгласявам се аз.

Някои хора изследват света. Катерят планини, прекосяват океани, ловуват с местни племена. Други обичат силните усещания, надбягванията с бикове, пиенето и живота на пълни обороти като Хемингуей. Има и такива като отец Йейтс и мен: ние прекарваме дните си, като изследваме вътрешния си свят, където нещо ново и вероятно ужасно винаги лежи зад завоя. Някогашните изследователи са пишели на картите „Тук-там има тигри“. Това предупреждение важи най-вече за територията между ушите и сърцето.

Да си помислиш, че можеш да влезеш в тази дървена кутия и да поговориш с друго човешко същество за нещата, които не можеш да кажеш на никого…

— Майка му стара!

— Смоуки…

— О, Боже мой!

Потопи се в обстановката. Със сигурност го направих, да го вземат мътните. И отговорът ме е гледал право в очите. Всичко е просто, ясно и точно.

— Смоуки, добре ли си?

Изправям се. Как е научил тайните им? Откъде?

— Отче, имам лоши новини. Мисля, че някой друг също е бил в изповедалнята ви и въобще нямам предвид Бог.

— Това е чудесно място, на което да се сложи бръмбар — отбелязва Алън. — Вътре е тъмно и хората са съсредоточени върху себе си, а не върху обстановката.

Стоим точно пред изповедалнята. Излязох набързо от нея с все още незасъхнали сълзи.

Има логика. Работихме над идеята за групите за взаимопомощ, срещите на АА и подобни, но защо му е на Проповедника да създава подобна широка и пълна с недостатъци мрежа, когато има нужда единствено от тайните? При него всичко е свързано с религията. Ако си религиозен човек, на кого ще споделиш най-големите си и най-мрачни тайни, каквито виждаме на тези видеоклипове?