Коди Макфейден - Тъмната страна

Томи вижда това в мен и в себе си и споделя бремето. Мракът е като наркотик, отнемането на живот те кара да се чувстваш всесилен и заради това понякога линията между доброто и злото е микроскопична.

— Е, яко тогава — отвръща той и се ухилва на собственото си разкритие.

— Имам още една изненада за теб — казвам аз. — Може да не ти хареса.

— Каква?

— Искам всичко, Томи. Пълната програма. Искам отново да имам дом. Това, което се опитвам да кажа, е, че докато цялата тази любов съществува, трябва да живеем заедно.

Той примигва насреща ми изненадан. За момент ме изпълва страх. Устните му бързо се изкривяват в усмивка. Целува ме.

— Мога да се съглася с това.

Мой ред е да примигам насреща му.

— Наистина? Просто ей така?

— Заедно сме от две години, Смоуки. Не бих нарекъл ситуацията ни пришпорване.

— Прав си. Значи това е „да“?

— Разбира се, че е „да“.

Томи хваща лицето ми в ръцете си и ме целува с цялата страст, която не споделяхме известно време.

Оставам без дъх и се възбуждам.

— След като се изяснихме по темата с любовта, може ли вече да се заемаме с чукането? — изръмжавам аз.

— Толкова си романтична — промърморва Томи, целува ме по врата и опипва гърдите ми.

Хващам го за главата и го принуждавам да ме погледне.

— Сериозна съм, Томи. Последните два дни бяха ужасни. Нямам нужда от нежна любов тази вечер. Искам да ме чукаш като разгонена котка.

Томи отговаря на молбата ми с действия. Взема ме на ръце и ме отнася в спалнята. Хвърля ме безцеремонно на леглото и започва да се съблича. Правя същото, обзета от нужда и от простичкото желание за близост.

В рамките на половин час използвам Божието име светотатствено често — докато искам още, още, още — но предвид обстоятелствата едва ли Той има нещо против.

Тази сутрин се събудих с крака на Томи върху корема ми и завивки, които миришеха на снощния секс.

Събудих се щастлива. Намирах се на гребена на вълната по случай, който е напът да стане още по-експлозивен, с убиец, който е убил повече хора, отколкото някога съм виждала, но се чувствах добре. Съсредоточена. Готова за предизвикателства.

Станах от леглото, за да си взема душ, и отмих миризмата на Томи от себе си с нежелание. Почти бях приключила, когато той се присъедини към мен. Натисна ми се заедно със сутрешната си ерекция.

— Знам какво искаш за закуска — казах аз и също му се натиснах. — Бъди бърз. Днес трябва да ходя рано на работа.

Той изпълни нареждането с удоволствие и десет минути по-късно вече отмиваше моята миризма от себе си, докато си търсех какво да облека. Вързах си косата на конска опашка и си подсвирквах, докато си завързвах връзките на обувките. Томи се появи на вратата на банята. Подсушаваше си косата с кърпа. Позволих си да го огледам от глава до пети.

— Ам-ам — казах аз и той се засмя.

— Тръгваш ли?

Погледнах си часовника и станах от леглото. Отидох при него, надигнах се на пръсти, за да го целуна, а ръката ми се зарови в космите на гърдите му.

— Да, трябва да вървя. — Тъкмо щях да изляза от спалнята, когато си спомних най-важното нещо. Обърнах се. — Обичам те.

Томи се ухили и усмивката му се превърна в най-красивата му черта.

— Аз също те обичам. Обади ми се по-късно.

Изпратих му въздушна целувка, слязох долу, глътнах набързо чаша кафе и излязох.

Вече съм почти на работа и си позволявам да се сгрея от факта, че отново казах на мъж, че го обичам, и наистина се чувствам така. Помня усмивката на Кали, когато ми каза, че е сигурна за Сам.

— Права беше, Кал. Чувството наистина е чудесно. Бях забравила.

Вътрешния глас, който ме тормозеше от толкова дълго, го няма. Призракът на Мат също е изчезнал, макар че съм сигурна, че пак ще се появи по някое време. Наясно съм, че надеждата да прокудя завинаги него и Алекса, е нереална. Те винаги ще са тук, понякога ще се появяват, а друг път ще се загубват за кратко или дълго и невинаги ще е за добро. Сигурна съм, че ще бъдат до мен дори на смъртния ми одър.

Хрумва ми, че отново получавам помощ, макар и индиректно, от чудовище. Проповедника проповядва колко ценна е истината. Направих каквото каза той, и сега определено се чувствам по-добре.

Но не съм му благодарна.

Пристигам в службата. Джеймс и Джезабел вече са там.

— Точно вас исках да видя — казвам аз. — Мисля, че знам как получава информацията си.

Обяснявам им.

— Има логика — съгласява се Джеймс. — Връзва се с религиозната парадигма. Той обича технологиите. Да се внедрява в групи за взаимопомощ и да се надява да завърже разговор с правилната жертва, е уравнение с много неизвестни. Слагането на подслушвателни устройства в изповедалните определено би било по-прецизно.