Коди Макфейден - Тъмната страна

Не, мисля си аз. Тя ще използва младостта, белите зъби и ангелското си лице, за да манипулира хората и да се крие. Но никога няма да изпита съжаление.

— Помнете, само истината не е достатъчна, защото истината е лъжа, ако не е съпътствана от покаяние и желание да се поправи грешката.

Клипът свършва неочаквано.

— Господи — подсвирква Алварес. — Това ще съсипе родителите ѝ. Някога виждали ли сте нещо подобно? Като Валъри?

— Случва се — отвръщам аз. — Някои се превръщат в психопати заради средата, а други просто са родени такива. Те растат в добри семейства, без никакъв тормоз, заобиколени от много любов и възможности, но въпреки това си остават сбъркани. Нямаме представа защо.

— Това ме плаши.

Ставам и отивам да разгледам долу. Диванът е тъмнокафяв, мокетът е бежов, а стените са бели. Навсякъде е много чисто и незабележително. Това не е дом на дете чудовище. Претърсвам стените с поглед, докато не попадам на търсеното — дървено разпятие.

Ето те и теб, мисля си аз. Тя се е крила зад теб и зад всичкото бежово. Католицизъм, изповед, това е отговорът.

— Трябва да вървим — казвам на Алварес.

— Това ли е? — пита изненадан той.

— Вече знаем кой я е убил — отвръщам аз. — Сега трябва да го намерим.

Минаваме покрай тълпата. Просветват светкавици на фотоапарати и журналисти крещят името ми. Разпознали са ме, надушили са кръв.

— Ти си знаменитост, сладкишче — казва Кали.

Влизаме в колата и затваряме вратата.

— Защо не каза за католическия аспект на Алварес? — пита Алън.

— Защото е непотвърден и е бомба със закъснител.

— Така е — съгласява се Кали. — Предполагам, че много хора ще се разстроят, като разберат, че са били жертва на скрита камера по време на личната си изповед.

— Дали е ходила да се изповядва толкова малка? — пита Алън.

— Аз ходих — отговарям. — Това е една „възраст на тайни“. Моментът, в който детето започва да страда заради разбиранията си за правилно и грешно, добро и лошо. Но въпросът е спорен. Някои хора смятат, че да изпратят дете в изповедалнята, е равносилно на това да откраднат детството му; други пък мислят, че ако чакат прекалено дълго, ще го оставят да придобие лоши морални навици. Седем-осем години се счита за приемлива средна възраст за изповядване.

Алън поклаща глава.

— Благодаря на Бога, че съм отгледан като баптист. Вие, католиците, имате прекалено много правила.

Намръщвам му се.

— „Вие, католиците?“ Прехапи си езика. Да се връщаме в службата. Джеймс и Джезабел скоро трябва да приключат с разпитването на жертвите. Ако съм права, а съм почти сигурна, че съм, трябва да планираме какво ще правим, след като нещата се скофтят.

Алън шофира. Кали ни следва със собствената си кола.

— Странно, нали? — пита колегата ми.

— Кое?

— Дойдохме в къщата на семейство Кавано с нагласата, че ще се чувстваме ужасно заради убийството на едно малко дете. А сега? След като видяхме какво е направила, не знам как да се чувствам.

Представям си една по-голяма Валъри, красива, спираща дъха и уверена, как увива пръстите си около човешки врат, белите ѝ зъби проблясват, докато наднича в очите на жертвата, и се хили, хили, хили.

Добро котенце , прошепва тя. Какво добричко котенце си ти.

— Не разполагаме с потвърждение за двайсет и една жертви — казва Джезабел. — Или защото не можем да се свържем със семействата, или просто защото няма семейства, с които да се свържем. Онези, които успяхме да разпитаме, потвърдиха. Всичките са били католички.

Вътрешно вече знаех това, но значението му ме удря с всичка сила след това потвърждение. Сядам в свободния стол до бюрото на Алън и известно време просто се взирам в написаните на дъската имена.

— Уха — изричам аз.

— Направих малко проучване — отговаря Джеймс. — Никога не е имало нарушаване на католическата изповед от този мащаб. — Сигурна съм в това — промърморвам.

Сещам се за отец Йейтс, който крачеше неспокойно в църквата миналата вечер, и чрез това му действие в главата ми изниква образът на папата.

Ненавиждам този случай. Заради него влязох в пряк контакт с директора на ФБР, името ми беше съобщено на президента на Съединените щати и съм сигурна, че съвсем скоро ще стигне до ушите и на папата.

Ставам и се обръщам към всички.

— Работили сме над подобни тежки случаи, привлекли публичното внимание и преди, но тук сме на изцяло нов терен. Не стигаме доникъде. Доникъде. Не искам да говорите за него със съпрузи и партньори, дори не казвайте на кучето си, ако имате такова. Ясно?