Коди Макфейден - Човекът сянка

Приближавам се още повече до тази стена и забелязвам друга, която е скрита от лошото осветление. Онова, което виждам на нея, ме кара да потреперя.

— Елате да видите това — повиквам хората си.

Тази стена е боядисана в бяло, за да може написаното в черно да изпъкне.

Заповедите на Изкормвача:

1. По-голямата част от човечеството е добитък. Вие сте наследници на древни хищници, на първите ловци. Никога не позволявайте на морала на добитъка да ви отклонява от мисията.

2. Не е грях да убиеш курва. Те са дъщери на дявола и циреи върху кожата на обществото.

3. Когато убиете курва, направете го по-възможно най-отвратителния начин, за да дадете урок на другите курви.

4. Не изпитвайте вина, ако тържествувате от убийството на курва. Вие сте потомци на древен род, вие сте месоядни. Жаждата ви за кръв е естествена.

5. Във всяка жена живее курва. Използвайте жените единствено за продължение на рода. Никога не им позволявайте да объркват ума или сърцето ви. Те са за разплод, нищо повече.

6. Предавайте завета само на синовете си, НИКОГА на дъщерите.

7. Всеки ИЗКОРМВАЧ трябва да намери своя Абърлайн. Трябва да бъдете преследвани, за да поддържате сетивата и способностите си наточени.

8. Докато не намерите своя Абърлайн, трябва да работите незабележимо.

9. По-добре умрете, отколкото да бъдете заловени.

10. Потомците на Човека сянка са безстрашни. Те засищат своите нужди решително и без угризения. Винаги се стремете да показвате ясно това. Търсете премерения риск, който кара кръвта ви да бушува.

11. Никога не забравяйте, че произхождате от него — Човека сянка.

— Проклятие — възкликва Дон.

Склонна съм да се съглася с него.

— Елате да видите нещо — казва Алън.

В помещението има три рафта.

— Още анатомия. Всякакви книги за Джак Изкормвача. — Приближава се по-близо, изважда нещо от един от рафтовете и го отваря. — Така си и помислих. — Поглежда ме. — Дневник. — Прелиства страниците и се спира на една от тях. Показва ми я.

В дневника, на няколко от листовете, са залепени поредица от черно-бели снимки. На тях млада жена е вързана и със запушена уста. Стените във фотографиите приличат на тези в мазето. Обхождам рафтовете.

— Алън. — Той идва при мен. Посочвам му първо масата пред нас, а после и снимката.

— Проклятие. — Лицето му става още по-сериозно. — Случило се е точно тук.

Поредицата от снимки показва изнасилването, измъчването и изкормването на младата жена. Те приличат на инструкция „как да направим всичко това“. Сякаш маскираният мъж от фотографиите провежда семинар по темата.

— Господи, колко такива има тук? — питам аз.

— Предполагам, че са стотина.

След снимките има бележки:

Дори на осем, Питър показва, че е наследник на рода. Гледа, докато убивах курвата, прави снимки и задава интелигентни въпроси. Особено заинтересуван беше от изкормването. Щастлив съм, че проблемът с повръщането не се е появявал от цяла година.

Прехвърлям се на следващата бележка.

Този път взех Питър с мен. На другия ден нямаше да бъде на училище, а и вече смятам, че трябва да бъде лично въвлечен в деянията ми. В крайна сметка е на десет. Доволен съм. Има дарба.

Забележка: Питър се засрами, защото, докато събличах курвата, пенисът му стана твърд. Обясних му защо се случва така и накарах курвата да го задоволи с ръка. Той беше очарован и мисля, че му хареса. После ми благодари.

Следваше още:

Днес Питър ме попита на колко години съм убил първата си курва. Подвоумих се дали да му кажа истината. Той е наследил силата на нашия род, затова се страхувах да му разкрия колко слаб беше баща ми. Опасявах се, че може да се усъмни в благородството на кръвната ни линия. В крайна сметка му разкрих всичко: как баща ми беше скрил тайната на произхода ни от мен. Как открих истината чрез собствено проучване на генеалогията ни. Разказах му за това как баща ми отрече откритията ми. Как той и майка ми се опитаха да ме убедят, че съм луд. Нямаше нужда да се тревожа за Питър. Обожанието, с което ме гледаше, когато му споделих историята си, търсенето на истината и отмъщението, което потърсих от баща си, е нещо, което ще ценя цял живот.

— Господи — прошепва Алън. — Точно както каза Патриша. Започнал е да промива мозъка на детето отрано.

— Нямала е шанс да промени случващото се — казва Джеймс. — Не че вече има някакво значение. Минало е прекалено много време. Този човек е неспасяем.