Коди Макфейден - Лицето на смъртта

Спомените изведнъж вече не са толкова остри и спират да пускат кръв. Спират да ме прорязват и започват да ме разчувстват . Така правят те в последно време и съм много щастлива заради това. Имаше времена, когато спомените за Мат и Алекса удвояваха болката ми. Сега си спомням за тях и се усмихвам.

Имаш развитие, скъпа, имаш голямо развитие.

Мат продължава да ми говори от време на време. Той беше най-добрият ми приятел, не съм готова да изгоня гласа му от главата си.

Затварям очи и си спомням момента, в който докарахме леглото в тази стая. Бяхме го взели от един магазин за мебели. Това беше първият ни дом, който купихме, като изтеглихме всичко от банковите си сметки, за да платим капарото, и се молехме да попаднем на разбран продавач. Къщата се намираше в хубав квартал в Пасадена — нова, двуетажна (нямаше как да си позволим някоя от стогодишните прелести, които гледахме с навлажнени погледи). Не беше близо до работните ни места, но никой от двама ни не искаше да живее в Ел Ей. Искахме семейство. Пасадена беше по-безопасна. Къщата приличаше на всички останали наоколо. Да, липсваше й идентичност, но все пак беше наша.

— Това е домът ни — каза ми Мат в предния двор и ме прегърна, докато гледахме къщата. — Ще създадем семейство тук. Мисля, че ни трябва ново легло за целта. Символично погледнато.

Това беше глуповато и сантиментално, разбира се. И се съгласих, разбира се. Купихме леглото и сами го качихме по стълбите. Измъчихме се, докато сглобим лицевата дъска и рамката и сложим матрака. Седнахме на пода в спалнята запъхтени, за да си починем.

Мат ме погледна и ми се усмихна. Започна да движи веждите си нагоре-надолу.

— Какво ще кажеш да хвърлим един чаршаф на леглото и да потанцуваме хоризонтално мамбо?

Изкикотих се на грубите му думи.

— Определено знаеш как да впечатлиш едно момиче.

Изражението му стана подигравателно сериозно. Постави едната си ръка на сърцето, а другата вдигна във въздуха.

— Баща ми ме научи, че има правила, когат’ си легнеш с девойче. Обещах му да ги следвам, докат’ съм жив.

— Какви бяха те?

— Никога не носи чорапи по време на секс. Намери къде се намира клиторът. Накарай я да заспи, преди ти да заспиш. Никакво пърдене в леглото.

Кимнах сериозна.

— Баща ти е бил мъдър човек. Съгласна съм с условията ти.

Танцувахме хоризонтално мамбо цял следобед, а и цяла вечер.

Поглеждам леглото. По-скоро го усещам, отколкото го виждам.

Алекса беше зачената на това легло в някой потен, нежен момент или по време на някой по-груб и акробатичен такъв, кой знае. Аз и Мат се събрахме и от двама станахме трима. Добра работа, истински Божи дар.

Прекарах безброй безсънни нощи на това легло, докато бях бременна. Подути глезени, болящ гръб. Винях Мат за всичко. Винях го с настървението, което човек можеше да изпита в три сутринта и товара на 210 дни. Също така обичах Мат за всичко. Това беше една бездънна любов, дължаща се на смесица от истинска радост и полудели хормони.

Някои хора са прекалено големи егоисти в началото на брака си. Бременността бързо се справя с това.

Когато доведохме Алекса у дома, я сложихме в средата на същото това легло и двамата с Мат легнахме от двете й страни. Не можехме да повярваме, че имаме дете.

Алекса беше зачената тук. Тя плачеше тук, понякога. Смееше се тук, гневеше се тук, дори веднъж повърна тук, след като Мат й позволи да яде прекалено много сладолед. Тогава почистих леглото, а той спа на дивана.

Научих някои уроци на това легло. Веднъж двамата с Мат правехме любов. Не секс, а любов. Преди това имаше вино и свещи. Бяхме пуснали перфектния диск с музика на перфектното ниво на звука — достатъчно силно, за да създаде атмосфера, но не и за да ни разсейва. Луната беше пълна, а нощният бриз умерен. Бяхме запотени, но не по неприятен начин. Преживяването беше невероятно.

И тогава пръднах.

Беше лекичко, разбира се но все пак пръднах. Двамата застинахме. Целият свят като че увисна в един дълъг, агонизиращ и унизителен миг.

В следващия момент се разкикотихме. Започнахме да се смеем с пълни гърла. Завихме толкова силно, че се наложи да притиснем възглавници до лицата си, за да се успокоим. Същата вечер Алекса беше на гости при приятелка. По-късно правихме един по-различен секс. Вече не беше по книга, а някак си по-нежен и по-истински.

Човек може да има гордост или любов, но не и двете. В това легло научих, че любовта е по-добрият вариант.

Не всичко беше пръдни и смях. Двамата с Мат също така се карахме тук. Господи, такива здрави скандали си спретвахме. Точно така ги наричахме — здрави скандали . Бяхме убедени, че един успешен брак се нуждае от такива от време на време. Гордеехме се с някои от „най-добрите си свади“, които, разбира се, винаги бяха свързани с гордостта.