Коди Макфейден - Лицето на смъртта

Командирът докосва ръба на въображаема шапка.

— Потвърждавам.

Той направо отлита, а Кали изпива с поглед задните му части.

— Ах, каква сласт — въздиша тя, обръща се към къщата и ми намига. Кали си е Кали — винаги се опитва да разведри и най-мрачната обстановка, като момента с музикалната система и слънчевата светлина в спалнята преди цял един живот. — Готов ли си да се захващаме за работа, Джийн?

Двамата тръгват и ме оставят сама, но докато се отдалечават, Кали бърка в джоба си и вади викодин.

Съчувствам й. Точно сега единственото, което желая, е чаша текила.

Само една.

Чакането. Побърква ме.

Всичко, което зависи от мен, е направено. Гибс е под наблюдение. Кабрера е в ареста. Тереза и Джесика са в болницата, за да бъдат прегледани. Бони, Елейна и Сара са в безопасност. Алън говори по телефона със съпругата си и й предава новините за Тереза, за да може тя да ги предаде на Сара. Кали и Джийн са в къщата и се опитват да балансират между скорост и прилежност. Прилежността печели.

Единственото, което мога да направя в момента, е да чакам.

Алън идва при мен.

— Елейна ще разкаже на Сара какво се е случило. Поне това й дължим.

— Какво мислиш, Алън? Дори да хванем Хуан, краят щастлив ли ще бъде? Или той ще получи всичко, което е желал през цялото време?

Не знам защо му задавам тези въпроси. Може би защото ми е приятел. Може би защото от всички хора в екипа ми той е този, на когото истински се възхищавам, независимо дали ми е подчинен или не.

Алън мълчи известно време.

— Мисля, че когато го заловим, ще си свършим работата. Ще му попречим да стори още злини. Ще дадем шанс за нормален живот на Сара. Това е всичко. Може би не е най-добрият отговор, но е единственият, с който разполагаме. — Той ме поглежда и ме дарява с мила усмивка. — Отговорностите ни са дотук, Смоуки. Искаш да знаеш дали Сара вече е мъртва отвътре, дали е убил духа й. Истината е, че не знам. Още по-голямата истина е, че Сара също не знае. Последната истина е, че й даваме шанс да разбере. Може би това не е много, може би не е достатъчно, но все пак е нещо.

— Какво ще кажеш за него? За Хуан?

Алън става много сериозен.

— Той се е превърнал в „извършител“. Дните му на жертва отдавна са отминали.

Обмислям думите му, които ме успокояват и не ме успокояват, успокояват ме и не ме успокояват. Духът ми се хвърля и обръща, опитва се да спи в легло, което е меко само на определени места. Това не е някакво ново усещане, затова му позволявам да ме облее цялата.

Справедливост за мъртвите. Това не е нищо. Даже е много далеч от нищото. Но не е и възкресение. Мъртвите си остават мъртви дори след като убийците им бъдат заловени. Тази тъжна истина не прави работата ни безсмислена.

Просто трябва да я приемем и да се примирим. Да я приемем и да се примирим. Две вълни ме побутват нежно — едната следва другата в сърцето ми.

Чакам.

По време на чакането ми се обажда Томи. Чувствам се виновна и въодушевена, две нови вълни. Виновна, че не му се обадих да видя как е. Въодушевена от това, че чувам гласа му и че е жив.

— Как си? — питам го.

— Добре съм. Нямам сериозни наранявания по мускулите. Счупил съм си ключицата и ме боли адски много, но няма да свърша като инвалид. Всичко е наред.

— Съжалявам, че не ти се обадих.

— А аз не. Трябва да си свършиш работата. Ще имаме достатъчно време да си говорим след това. Природата на звяра. Ако постоянно се сърдим за нещо, ще приключим, преди да сме започнали.

Думите му ме загряват вътрешно.

— Къде си сега?

— У нас. Исках да те чуя, преди да си изпия болкоуспокоителните. Може да оглупея малко от тях.

— Наистина? Май трябва да дойда и да се възползвам от теб, докато си в това състояние.

— Сестра Смоуки ще ме изкъпе във ваната? Трябва да ме гърмят по-често.

Напрежението в мен ме кара да се изкикотя. Слагам ръка на устата си.

— Както и да е — продължава Томи. — Да се върнем на темата. Ще поговорим утре.

— Чао. — Затварям.

Алън ми хвърля поглед.

— Да не би да се разкикоти?

Намръщвам се.

— Естествено, че не. Аз не се кикотя.

— Ах.

Зачакваме.

Кали и Джийн са приключили с половината къща. Свалили са отпечатъците на Кабрера, за да ги изключат от онези, които намерят вътре. Засега няма нищо.

Часът е три сутринта. Репортерите и хеликоптерите са си отишли, разпръснати от талантливия заместник-директор Джоунс. Той се беше обявил като човека с информацията и всички го последваха като шайка гладни вампири. Представям си как историята, която искахме да разкажем, се върти по телевизиите и интернет сайтовете, а утре ще се появи и във вестниците. Кабрера е намерен. Заподозреният е мъртъв. Случаят е закрит.