Коди Макфейден - Лицето на смъртта

— Харесва ми как сме декорирали мястото.

— Здрасти, Смоуки — поздравява ме Джийн. Той не изглежда перфектно като Кали. Изморен е.

— Здрасти, Джийн.

Тъкмо съм на път да им разкажа новините, но виждам, че някаква кола се приближава към къщата. Брейди се появява отникъде, за да я посрещне.

— Това е заместник-директор Джоунс — казва той.

— Слава, слава, цялата банда се събра — мърмори Кали. — Между другото, Смоуки, Кърби изглежда разочарована, че не е застреляла някого.

— Тази жена се справи добре — казва Брейди и оглежда от глава до пети Кали.

Тя му връща услугата и разпознавам сластната искра в очите й. Протяга ръка.

— Не мисля, че се познаваме — замърква престорено.

— Брейди — представя се командирът на SWAT отряда и се ръкува с нея. — А вие сте?

— Кали Торн. Но ти можеш да ме наричаш „Красавице“.

— Няма да ми е никак трудно.

Кали ми се ухилва.

— Харесвам го.

Колата спира точно до нашата и прекъсва разговора ни. Заместник-директорът излиза от нея. Той ми напомня на Кали и Брейди, неуморен и пълен с енергия е, костюмът му не е измачкан, а косата му е сресана и няма нито един косъм, който да стърчи от нея.

— Запознайте ме с новините — нарежда той без никакви встъпителни думи.

Разказвам му за атаката и последващия разпит на Кабрера. Не пропускам Тереза и Джесика в Северна Дакота.

— Разбра ли нещо друго за тези момичета? — пита Алън той.

— Не, сър, но скоро ще имаме повече информация.

Разказвам му за Хуан. Очите му се ококорват, а после стават някак си тъжни. Посърва. Поглежда настрани. Устата му започва да се движи.

— Господи — промърморва той. — Ние сме сторили това.

Изчаквам го да се вземе в ръце.

— Та — продължава, — вече знаем кой е бил в миналото. Знаем ли кой е сега? Разполагаме ли с име?

Казвам му го. Алън вече знае. Кали чува това за първи път и изненадата й не отстъпва от тази на Джоунс.

— Гибс? — изумява се заместник-директорът. — Адвокатът? Да не се ебавате с мен?

— Ще ми се, сър. Има логика, а и трябваше да обмислим тази вероятност по-рано. Това е голям пропуск от моя страна. Той е бил точно тук. Просто не го видях, преди да прегледам адресната книга на компютъра на Кабрера. Не ме наведе на тази мисъл онова, което беше там, а онова, което липсваше.

Джоунс се намръщва насреща ми, но лицето му бързо се отпуска, когато осъзнава какво имам предвид.

— Гибс не е бил в адресната му книга. Господи.

— Точно така. Едно бързо претърсване на офиса не доведе до намирането на нищо свързано с Гибс или тръста. Нищо. А Кабрера не е просто педант, той има обсесивно-компулсивно разстройство. Адресната му книга не беше голяма, но за сметка на това беше подредена и подробна. Вътре бяха номерата на хора от фризьорката му до компанията, която изхвърля боклука. Домашни телефони, мобилни, имейл адреси, факсове, други номера — но не и този на адвоката му ? Няма начин да го е пропуснал случайно. Това плюс още нещо, което Кабрера спомена по време на разпита. — Присвивам очи. — Хуан е бил със светла кожа, нали?

— Да. Почти приличаше на бял. Трябваше да ви го спомена по-рано. Просто не ми хрумна.

— Гибс е бял. Кабрера нарече Хуан „бял ангел“. В началото си помислих, че е просто израз, но когато добавих към него липсващия контакт в адресната книга, разбрах, че означава, че кожата му е била бяла.

— Не е на сто процента сигурно, че сме прави — намесва се Алън, — но има логика в заключението ти. Крил се е пред очите ни. Всичко е просто, умно и се вписва в начина му на действие.

Заместник-директорът поклаща глава — жест, в който се съдържат раздразнение и гняв. Много добре знам как се чувства.

— Какъв е проблемът тогава? — пита той.

— Освен малкия шанс да греша ли? Нямаме никакви доказателства, сър — отвръщам аз. — Никой друг освен Кабрера не е виждал лицето му. Не намерихме нищо на местопрестъпленията, което да е съществено и да ни послужи. Ако не си признае, не разполагаме с нищо, с което да го закопаем. — Соча Кали и Джийн. — Ще ги накарам да излижат това място от начало до край и се надявам да намерят нещо.

Заместник-директорът поклаща раздразнен глава.

— По дяволите. — Сочи ме с пръст. — Намерете нещо, Смоуки. Стига толкова. Искам да сложите край на този случай.

Обръща се и се връща в колата си, оставя ме напълно втрещена от този му изблик. След миг се насочва към портата и нарастващата тълпа от репортери.

— Е — казва Кали на Брейди, — предполагам, че ще трябва да продължим този разговор по-късно. Ще има по-късно, нали?