Коди Макфейден - Лицето на смъртта

На лицето на Кабрера се появява болезнено изражение.

— Знам. Наистина. И ще се моля на Бог да ми прости. Но трябва да разберете… трябва! Той ме спаси. Не мога да го предам. Не мога. Не правя това за онзи, в който се е превърнал сега. Правя го за онзи, който беше.

Всичко това е много мелодраматично, но искреността му е направо агонизираща.

Алън го натиска отново и кара тика на бузата му да се завърне заедно с потта по челото му, но не постига нищо.

Кабрера е бил спасен от по-ужасна от смъртта съдба. Хуан му беше помогнал да избяга не само от истинския затвор, но и от отчаянието. Собственият му живот е бил опропастен от причиненото му зло, но вярата му обещаваше изкупление — врата, която Хуан беше оставил отворена за него.

Що се отнасяше до Хуан… Това беше история на ужасите, която не исках дори да си представям. Най-ужасното нещо беше, че ние бяхме помогнали за създаването на това чудовище. Двама корумпирани служители на реда го бяха продали като стока и бяха опропастили едно нежно и изключително набожно момче. Хуан беше паднал ангел, но това се беше случило с помощта на хора, в които трябваше да има доверие.

Тук ставаше въпрос за добри и лоши човешки същества и просто не виждах как Кабрера ще се пречупи.

— Мога да направя едно добро нещо — казва той.

— Какво?

Той кима към лявата част на къщата.

— В кабинета ми има компютър. Ще намерите местоположението на момичетата. Дженифър и Тереза. Живи са. — Кабрера въздиша отново, този път още по-тъжно. — Един ангел ги прати в ада. Преживяха доста лоши моменти.

— Къде са? — питам Алън, който вече ми е казал, но не съм го чула.

— Северна Дакота — отвръща той. — В стар ракетен силоз. Хиляда квадратни метра под земята — земя, която е в средата на нищото. През годините правителството разчисти доста силози и подземни бази. След това ги продаде, най-вече на агенции за недвижими имоти, които ги ремонтираха и препродадоха.

— Това законно ли е? — питам изумена.

Алън свива рамене.

— Разбира се.

Както беше казал Кабрера, открихме местоположението на Тереза и Дженифър на личния компютър в кабинета му заедно със зърнести снимки, вероятно на момичетата. Те са голи, измъчени и нещастни, но иначе са невредими.

— Свържи се е офиса ни там. Да измъкнат момичетата и да ги доведат тук. Знаем ли как да влезем?

— Има електронна ключалка е тридесетцифрен код. Ще им го изпратя.

Алън тръгва към предната врата на къщата. Навън се чуват хеликоптерите на новинарските емисии. Засега са само те — това е хубавото да се намираш в къща, скрита зад врати и стени. Брейди е разположил хората си пред тях, докато не дойдат местните ченгета да поемат случая. Никой не може да влиза, точка. Буун и още един член на SWAT са в колата на съдебния лекар, който ескортира „трупа“ на Кабрера привидно към моргата. В интерес на истината той няма да стигне дотам. Ще бъде под охрана в секретна квартира.

Оглеждам наоколо.

Идвал е тук, но не е живял тук.

Набирам един номер и слагам телефона на ухото си.

— Какво? — пита Джеймс, любезен както винаги.

— Къде си?

— Изписвам се сам от болницата. Тези тъпаци искат да ме оставят тук. Прибирам се у нас.

— Не така, Джеймс. Тези „тъпаци“ бяха хората, които те закърпиха.

— Тази част не е тъпа. Задържането ми тук обаче е.

Предавам се.

— Имам нужда от гледната ти точка.

— Слушам те — отвръща веднага, без колебание.

Точно заради подобни моменти все още не сме го удушили. Винаги е готов за работа. Винаги.

Запознавам го с новите неща около случая.

— Кабрера казва, че знае самоличността на Странника. Но няма да ни я разкрие.

Джеймс млъква за малко, за да помисли.

— Нищо не ми идва наум.

— На мен също. Слушай… знам, че каза, че се прибираш у вас, но искам да погледнеш отново компютъра на Майкъл Кингсли. Едва ли го е направил непробиваем. Все пак е искал да влезем в него.

— От Дакота са се заели — съобщава Алън и ме изважда от мислите ми. — Изпращат агенти и екип на SWAT. Както и местните бомбаджии, в случай че Странника реши да се прави на интересен.

— Къде е Кърби?

— Няма я. Каза, че ще се върне в секретната квартира.

— Имаме проблем, Алън. Нямаме доказателства. Не разполагаме с нито една улика, която може да ни послужи. Дори да знаехме кой е той, всичко е косвено. И то в най-добрия случай.

Той разперва ръце.

— Тогава ни остава само едно.

— Какво?

— Да разгледаме отново местопрестъплението. Обади се на Кали и Джийн да дойдат тук. И двамата имаме опит с това. Понякога трябва да свършим мръсната полицейска работа.