Коди Макфейден - Лицето на смъртта

— Господин Кабрера, наясно сме, че вие не сте човекът, когото търсим!

Радостта в очите на мъжа е заменена от притеснение. Устата му зейва в изумление, затваря се, отново зейва. Необходимо му е известно време, за да се вземе в ръце. Стиска здраво устни. Очите му стават тъжни. Въпреки всичко това продължава да е много спокоен.

— Съжалявам. Нямам представа за какво говорите.

Алън избухва в лаещ смях. Звучи малко ненормален и много заплашителен. Плашещ. Щях да се притесня, ако не знаех, че всичко това е представление. Алън сяда също толкова внезапно, колкото и стана, и се навежда напред. По-спокоен е, те са просто две момчета, които си говорят. Усмихва се и размахва пръст към Кабрера в добре познатия жест „ах ти, старо куче“. Иска да му каже да не се опитва да продава краставици на краставичар.

— Вижте, сър, разполагаме със свидетел. Знаем, че не сте вие. Няма съмнение в това. Единственият въпрос, който ни интересува, е защо работите с този мъж? — Гласът на Алън е тих, спокоен и сладък като сироп върху палачинки. Следва рязка промяна: — Хей! На теб говоря! — изкрещява отново, силно и гръмко.

Кабрера се стряска. Извръща поглед. Непостоянството в поведението на Алън го притеснява. Бузата му потреперва в нервен тик.

— Този човек е бил жертва на насилие — обясни ми Алън преди разпита. — Мъченията се основават предимно на награда, наказание и установяване на интимност. Мъчителят ще ти крещи, ще те нарича с отвратителни имена и ще те гори с цигара, след което лично ще нанесе мехлема върху изгарянията и ще бъде загрижен и добър. Накрая жертвата ще иска едното повече от другото.

— Ще иска човека с мехлема и приятния глас.

— Точно така. Няма да горим Кабрера с цигари, но смяната между ярост и доброта ще го разтърси доста сериозно.

Разбрано — помислям си. Задържаният започва да се поти.

— Господин Кабрера. Наясно сме, че е трябвало да умрете тук. Как ще реагирате, ако ви кажа, че сме съгласни да инсценираме смъртта ви? Ще накараме всички да смятат, че сте били застрелян, докато сме се опитвали да ви заловим? — Алън говори с нормалния си глас. Той е успял да внуши страх в задържания и да доминира над него.

Кабрера го поглежда, изпълнен с надежда, колебание и недоверие.

— Ако ни помогнете — продължава Алън, — ще ви изведем оттук в чувал за трупове. — Обляга се назад. — Ако не ни сътрудничите и не ни позволите да ви помогнем, ще ви изведа под съпровода на безброй камери и той ще разбере, че сте останали жив.

Задържаният не отговаря нищо, но виждам ясно конфликта в него.

Той гледа Алън известно време, преценява дали казва истината. Забива поглед в пода. Цялото му тяло се свлича. Треперенето в бузата му изчезва.

— Не ми пука за мен. Не можете ли да го разберете?

Гласът му е смирен, спокоен. Трудно ми е да повярвам, че тази благост принадлежи на човека, нахлул в лобито на ФБР и оставил само разруха след себе си. Кое е истинското му лице?

Вероятно и двете.

— Разбирам го като концепция — отвръща Алън. — Не разбирам обаче защо трябва да е така при вас. Просветлете ме.

Кабрера го дарява с поредния преценяващ поглед, този път го задържа за по-дълго.

— Така или иначе ще умра. Вината е моя и ничия друга. Имам слабост към жените, а не съм особено прилежен в използването на предпазни средства. — Свива рамене. — Получих каквото си заслужих ХИВ. Понякога си казвам, че не съм виновен. Бях… наранен като малко момче.

— Как сте били наранен, сър?

— За кратко време, което беше истински ад, станах притежание на много зли мъже. Те… — Кабрера извръща очи. — Те намериха начин да ме подчинят. Когато бях на осем. Тези мъже ме отвлякоха, докато носех вода за къщата ни. Отвлякоха ме и още първия ден ме изнасилиха и пребиха. Шибаха краката ми, докато кръвта не потече като реки от тях.

Гласът му е тих, почти замечтан.

— Докато ме биеха, настояваха за нещо. Искаха да изричам следните думи: „Ти си Богът. Аз благодаря на Бога“. Колкото повече плачехме, толкова повече ни биеха. Винаги по краката. Бях отведен с други деца — момичета и момчета — в Мексико Сити. Пътуването беше дълго, но чрез заплахи ни накараха да мълчим през цялото време. — Погледът му отново се насочва към мен и имам чувството, че от очите му са потекли кървави сълзи. — Понякога се молех да умра. Болеше ме, не само тялото. — Почуква главата си. — Но и тук. — Потупва гърдите си. — И тук.

— Разбирам — отвръща Алън.

— Може би е така. Може би наистина разбирате. Но това беше един специален ад — продължава Кабрера. — В Мексико Сити чухме разговорите между пазачите и от думите им разбрахме, че в следващите месеци ще бъдем отведени в Америка. Дотогава щяхме да бъдем тренирани и след това продадени на много лоши мъже за огромни суми.