Коди Макфейден - Лицето на смъртта

— Време е да си оправим прическите — казва Кърби и ми намига.

Слагаме си противогазите. Те са изработка на SWAT и позволяват добра видимост и периферно зрение, но все пак са си противогази. По челото ми веднага избива пот.

— Започваме — съобщава Брейди.

Смятах, че преди е било шумно. Не беше нищо в сравнение със звуковата атака, която потвърди, че SWAT отрядът наистина е започнал да „коси“.

Звукът от две петдесеткалиброви картечници изпълва въздуха с гръмотевици. Съвсем скоро затрещяват и зашеметяващите гранати — една след друга, без никаква почивка. Стъклата се пръскат ли, пръскат.

Кърби изритва вратата и влизаме вътре. Не подушвам нищо друго освен гумата на противогаза, но къщата е пълна с пушек и влага. Кабрера стреля с някакво автоматично оръжие и грохотът му е значителен. Няма начин да чуе каквото и да било.

Кърби се промъква бързо с изваден пистолет. Следвам я, готова за действие. Движим се към звука от автоматичното оръжие. Зашеметяващите гранати продължават да експлодират. Минаваме през кухнята и стигаме до вратата, която води до дневната и предната част на къщата. Заставаме от двете й страни и се оглеждаме.

Виждаш ли какво става тук? Истинска касапница е.

Кабрера е окъпан в светлина. Той е залегнал и стреля под ъгъл — към хеликоптера. Обърнат е с гръб към нас и тялото му се разтриса след всеки произведен от него изстрел. Виждам, че оръжието му е M16. Заобиколен е от счупените стъкла на прозорците.

Планът ни беше изключително груб, но прост. Както беше казала Кърби: „Хайде просто да пречукаме тъпака“.

Поглеждам я и тя ме поглежда. Присвива очи в усмивка и аз й кимам.

Не разполагаме с много време. Съвсем скоро Кабрера ще си зададе въпроса защо хората на Брейди са толкова лоши стрелци. Ще надуши капана.

Кърби се втурва като светкавица към мишената ни. Поемам си дълбоко въздух и тръгвам след нея.

Инстинктите на Кабрера са си на мястото и той се обръща с автомата. Очите му са ококорени, а устата изкривена. Кърби не забавя, а продължава устрема си към него. Въобще не й хрумва дори да се прикрие. Тя хваща оръжието на мъжа и го насочва към тавана, който поема няколко куршума. Спряла съм на място и се опитвам да насоча пистолета си към Кабрера, докато двамата се боричкат.

— Мамка му, Кърби — изкрещявам аз, — махни ми се от пътя!

Гласът ми е приглушен от противогаза и от ада наоколо.

Кърби насочва пистолета, който е в другата й ръка. Кабрера зарязва автомата, удря с една ръка китката й, а с другата посяга към гърлото й. Тя блокира заплахата за гърлото си, но изтърва оръжието си. Очите на Кабрера са зачервени от сълзотворния газ и кашля, но продължава да се бори.

— Мамка му — мърморя си, след което изкрещявам: — Мамка му! — Сърцето ми тупти, главата ми тупти, всичко ми тупти, но ръцете ми продължават да са сухи.

Кърби се опитва да го изрита в слабините, но Кабрера се извива и ударът е поет от бедрото му. Той успява да я удари по бузата с долната част на дланта си. Тя залита назад зашеметена.

Времето застива.

Най-накрая!

Залитането на Кърби ми осигурява добра видимост и веднага прострелвам Кабрера в рамото.

Той простенва и пада на коляно. Кърби го връхлита като хала и го удря с юмрук в лицето веднъж, два пъти, три, след което се озовава зад гърба му — мъжът се опитва да остане на крака — и го задушава с увита около врата му ръка.

Кабрера се мъчи да се освободи, но е прекалено късно. Пребелва очи. Кърби го освобождава от хватката си и го бута напред, за да падне по корем. Изважда няколко миши опашки и обезопасява китките му.

И просто ей така всичко приключва.

— Прекратете огъня, момчета — казва Кърби. Противогазът кара гласа й да ехти. — Справихме се с него.

Ръцете ми започват да се потят.

ГУСТАВО КАБРЕРА СЕДИ НА СТОЛ И НИ ГЛЕДА. Рамото му е превързано. Ръцете му са обезопасени с белезници в скута му, а не зад гърба му. Трябва да е по-притеснен. Вместо това изглежда напълно спокоен. Очите му не се отделят от Алън. Преценяват го.

Алън няма нищо против това. Той е изключително спокоен, но това е заблуда, защото, що се отнася до разпитите, е истинска акула. Като лъв, който си е хванал агънце. Килва глава и също преценява Кабрера. Изчаква го.

— Ще призная — казва задържаният. — Ще ви кажа всичко. Ще ви дам местоположението, на което се намират заложниците.

Гласът му е мек, мелодичен и някак си благоговеен.

Алън почуква с пръст устните си. Замислен е. Става изведнъж. Навежда се над Кабрера и навира големия си пръст в лицето му. Заговаря му със силен, гръмък и обвинителен тон: