Том Клэнси - Виртуални вандали

Районът започна да изглежда познат и Мат разбра, че се приближават към модерен офис небостъргач, в който се помещаваше ирландското посолство в киберпространството.

Докато се приближаваха към блещукащата стена, го обзе една неприятна мисъл. Ами ако капитан Уинтърс и Нет Форс бяха предупредили охраната на посолството за вратичката, която бяха открили в програмата на виар симулатора на Шон? В момента можеха да летят право към капана!

„Е, помисли си Мат, това най-сетне ще убеди капитана за дипломатическата връзка в тези престъпления. Но преди това ще ми чете конско защо действам на своя глава“.

За Кет и приятелите й това можеше да означава арест за незаконна дейност.

Но нямаше ли Гения да подбере нова банда скучаещи деца, които да продължат с престъпленията?

Беше твърде късно да се безпокои за това. Те стигнаха до стената от светлина — и преминаха през нея. Отне им няколко секунди да се ориентират в системата, след което пристигнаха пред виара на Шон Макардъл. Пространството беше точно толкова голямо, колкото и на пресконференцията. Но сега вдлъбнатото място беше превърнато в библиотека.

Мат се огледа изумен. Две резбовани дървени етажерки за книги стигаха до сводест таван. По тях имаше прекалено много орнаменти, за да бъдат измислени. Шон вероятно бе базирал своя виар на нещо съществуващо — сигурно някое известно място в Ирландия.

Мат забеляза богато украсеното дървено бюро в далечния край на голямата стая и спотаения зад него невярващ Шон Макардъл.

— Какво… — промълви той.

— Направете това място на пух и прах! — нареди Джери Дивака, отправяйки се право към Шон.

Крещейки наоколо като диваци, Люк и Серж се заловиха за работа. Острието на меча на Люк приличаше повече на машина за събаряне на сгради или на банциг, докато режеше фината дърворезба. Серж извади пистолета си и започна да стреля. От следите, които оставяше глупаво изглеждащият пистолет, явно беше зареден или със сачми за глигани, или с малки артилерийски снаряди. И разполагаше с типичния за анимационен пистолет пълнител. Серж стреля около четиринадесет пъти, без да се налага да зареди.

Момчетата успяха да си пробият път през една от елегантните колони, които поддържаха полиците с книги. Малкият процеп започна да се накланя на една страна.

— Ето така! — извика радостен Люк. Той и Серж се втурнаха презглава, когато цяла една секция от огромната етажерка поддаде, сгромолясвайки се на земята и разхвърляйки книги по целия под.

— Съберете ги! — обърна се Серж към Кейтлин и Мат. — Струпайте ги на камара, докато намерим нещо, с което да си запалим истински лагерен огън!

Но нито Мат, нито момичето се помръднаха към книгите. И двамата се обърнаха, след като чуха болезнен вик, идващ зад гърбовете им. Джералд Савидж стоеше пред Шон Макардъл. Момчето се олюляваше, примигваше и се държеше за лицето си.

Дори и от разстояние Мат успя да види големия червен отпечатък от пръсти на бузата на Шон.

Дивака замахна с блещукащата си ръка към десктопа, разрушавайки редовете с иконки — Мат никога преди не бе виждал толкова много в един компютър. Обозначените програми паднаха на пода и Савидж ги стъпка.

— Вие, ирландски маймуни такива, мислите, че можете да управлявате света, защото сте много навътре с компютрите. — Савидж натърти последната дума и тя прозвуча цинично. — Надувате се, сякаш сте най-добрите на тая планета — а всъщност не сте нищо друго, освен шепа изменници на Короната!

Шон изглеждаше ранен и уплашен, но отговори твърдо.

— Осемстотин години бяхме колония на англичаните, които ни тъпчеха, унижаваха и се отнасяха с нас като с животни. Свободни сме малко повече от сто години, обединени от по-малко от двайсет — и се оправяме много добре без проядената ти от молци Корона, благодаря.

Савидж нададе вой и запокити бюрото настрана. То се преобърна и се строши. След това пристъпи към Шон Макардъл.

Мат се втурна по разрушената наполовина библиотека колкото го държаха краката. Шон беше висок, но не изглеждаше много силен. Огромният Джери Савидж спокойно можеше да го смачка.

„А те знаят как да нараняват хората във виар симулатори“, ужасен си помисли Мат.

Савидж удряше Шон, докато той не падна. Мат ги достигна точно когато Дивака се нахвърли отгоре му, готвейки се да го стисне в задушаваща хватка.

— Да не си полудял? — изкрещя Мат, опитвайки се да издърпа Савидж настрани.

Вместо отговор той го удари в гръдния кош.